събота, 20 октомври 2012 г.

Литературен клуб Ars&Ego 18.10.12


            Денят беше 18ти Октомври, четвъртък, мястото – Централната библиотека към Софийския Университет, преподавателската читалня, часът – 19.
            Като доста несериозен индивид бях закъснял с няколко минути. Когато влязох в читалнята лекцията на Калин Терзийски вече беше започнала. Шмугнах се на последните столове в дъното и се заслушах.
            Честно да си кажа, преди да отида на срещата изобщо си нямах на идея кой е Калин Терзийски. Единствено за него знаех, че е деен български писател с доста книги зад гърба си. Знаех, че е писал и доста поезия и сценарии за разни телевизии. Изобщо не знаех имена на негови произведения, както и не познавах социалния му живот.
            Това, което видях беше един доста нахакан автор с огромно самочувствие, който не виждаше по далече от носа си.
            Една от темите, които засегна беше темата за начина на писане. От раз отхвърли всички писатели, които пишат от трето лице. С няколко думи обясни, че за него всякаква история, която не се е случвала в реалността не е нещо, което заслужава, каквото и де е внимание. За него всички образи, които не са от първо лице и не са преживени на живо от автора са повърхностни. В читалнята се появиха хора, които не се съгласиха с неговото мнение, но той добре се измъкна от ситуацията, като подсказа, че това е неговото мнение и то няма никаква стойност. Аз нямах никакъв проблем да чуя различна гледна точка от своята и затова неговият начин на изказване много ми хареса.
            Друга тема, която засегна беше какво за него е изкуство.

„Изкуството трябва да вълнува!“

            Това ни каза. Много мъдра мисъл, освен ако не се замислиш, че и пряка псувня по майчина линия също би те развълнувала, но това надали е изкуство.
            Разбира се, има я и гледната точка, че наистина изкуството трябва да е нещо, което би те развълнувало и би те накарало да се замислиш над разни теми. То не може да е безлична строфа, просто изречена в небието.
            Разказа ни на широко за миналото си, за прехода и първите си стъпки в литературата. Наистина бих казал, че не искате да знаете какво стихотворение ни прочете. Просто ще пропусна тази тема.
            Не пропусна да рекламира новата си книга „Войник“. За жалост не успя да постави нито един довод, който наистина да ме грабне да прочета книжката.
            Единственото нещо, което научих от този човек беше, че интересните истории се крият и в най-безинтересните ти преживявания.  Важно е само как представяш нещата.
            Като за край мога да кажа, че преживяването си го биваше. Калин Терзийски имаше интересна гледна точка. Винаги е хубаво да видиш нечие различно мислене. Пък и за откриваща среща на клуба за този сезон си я биваше доста! Нямам търпение за следващата!
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар