събота, 2 ноември 2013 г.

Българската фентъзи/фантастична литература - интродукция



Новата по обширна тема ще е Българската фентъзи/фантастична литература в наше време.

Въпреки че много от нас изобщо не забелязват, нещо подобно наистина съществува. Може би не от типа на автори, които си изкарват прехраната с писане, но поне от типа на хора издаващи книги и достатъчно заинтересувани за бъдещето на това така замряло и същевременно така свежо и ново ъгълче за любителите на родна литература.
Аз никога не съм бил много навътре в тези среди нито в ShadowDance форума (прекалено късно започнах да съм активен там, ако това мога да го нарека активност), нито в Цитаделата, нито в клуб Галактики. Предлагам обаче да ви взема с мен на това така мъчно, но надявам се ползотворно пътуване до дебрите на българския гении.
Какво смятам, че липсва на Българските писатели? Липсва ни пример. (Тук слагам една огромна забележка, че дори и да съществуват такива писатели, моята гледна точка остава, че те по никакъв начин не са ме докоснали като писател и читател.) Наистина това, което не съществува в България са реални писатели, които сериозно могат да обърнат внимание на подрастващите кадри (тук слагам скоба, че говоря за всички, които са решили да се занимават с това и имат по-малко от 3-4 книги зад гърба си.) да намерят онзи баланс и онази подредба на думи, която прави книгите красиви. Направи ми впечатление, че дори преводачи на големи поредици допускат грешки от стилистичен характер. (Пак една забележка, че грешките са спрямо моето възприятие за литература, което на мен ми се струва като закон, други могат да му се подиграят и да го изхвърлят в кофата. Въпрос на вкус.) Както се казва – Винаги е по-лесно е да съдиш, от колкото да седнеш и да напишеш нещо по-добро.
С какво се различава Българската литература от преведената чужда? Малкият ми досег до тези произведения, наистина ми показва, че хората искат нещо ново, искат да покажат въображението си и може би точно заради това, че в България да се наричаш писател е смешно, те показват наистина уникални истории и образи, които ще се запечатат за дълго в съзнанието ви.
Разбира се, ще покажа и провалите, на които се натъкнах. Мизерни опити за писане, без предполагам автора да е прочел ЕДНО произведение от същия тип, да не говорим за редакции и други такива мръсни думи. Такива "помпозни" фигури наистина могат да накарат човек да се откаже от опитите да разгледа българското модерно фентъзи/фантастично творчество, да изхвърли книгата в кофата и да вземе в ръце някоя класика, та да е сигурен, че пряката реч ще започва с тире.
Положителни фактори за развитието на българската сцена са зародилите се конкурси, като този на Галактики, ShadowDance и AzCheta, относително голямата активност на авторите в издаване на сборници (като "Мечове в града") и издаването на цели романи, като всичко това показва едно възраждане на интереса както към жанра така и към българското творчество като цяло.
Книгите, за които е планирано да напиша ревюта за сега са:
1. "Звездни Асове" на Андрей Христов – [2013]
2. "Мечове в леда" – Сборник с разкази на националния клуб по фентъзи и хорър "Цитаделата" – [2011]
3. "Тотемът на мистика" на Силвия Петрова. Книга първа от Зеницата на смъртта – [2012]
4. "Мечове в града" – Сборник с разкази на националния клуб по фентъзи и хорър "Цитаделата" – [2013]
5. "Проклятието на мъдреца" на Силвия Петрова. Книга втора от Зеницата на смъртта – [2012]
6. "До ада и назад" – Антология на Българския Horror – [2011]

Разбира се, не се учудвайте ако между тях има и други книги от международни автори, но все пак да имате едно на ум какво да очаквате.
Очаквайте ревюто на "Звездни Асове" още тази седмица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар