събота, 31 август 2013 г.

"Пустинното Копие", книга 2ра от демонския цикъл на Петър В, Брет.




                Здравейте, скъпи приятели! Извинявам се за забавянето на таз седмичния блогпост, просто книгата ми отне малко повече време да я прочета, но пък за сметка на това съм толкова възхитен, че мисля да зареда и вас с тази енергия!
                Книгата, която ще разгледам днес е „Пустинното копие“, книга втора от демонския цикъл на Питър В. Брет. Ако не сте прочели първата книга – Защитения, но пък нямате проблем да ви кажа някое друго спойлерче в идните редове, добре сте ми дошли! Ако пък сте чели първата част, това ще ви даде една бегла представа какво може да очаквате във втората.
                Втората книга започва доста обещаващо, като показва гледната точка на Ахман Джардир – обявилият се за Шар Дама Ка или Избавителят на галено. Той е повел своята армия от Дал‘Шаруми към зелените земи, като в плановете му са включени поробване на северните народи, както и победа над демоните. Това обаче е само на пръв поглед, защото както всеки герой на Брет, Джардир не е просто избрания, той е супер комплексна личност водена за носа от първата си жена Иневера (на красиянски съдба). Роб на нейните зарове направени от демонски кости, той се бори за авторитет и достойнството, което е доста трудно начинание.
                Това дори не е моментът, в който Джардир ви става любим герой. Както всеки друг персонаж в историята, така и Ахман Джардир, Избавителя е подхванат още от малък. Книгата разказва за цялото му военно обучение, за мъките и неволите, за приятелствата и вярванията му, за това, че тази титла я е заслужил с много кръв и труд, което прави нещата доста по-гъвкави. Ще видите и през очите му опита за убийство на Пар‘Чина Арлен Бейлс. Той е от този тип герои, които ако ги погледнете от една страна са безмилостни демони, не зачитащи нито приятелство, нито чест, а от другата страна са мили и искрени, честни и отдадени на гордостта си, която е всичко или нищо в нощта.
                Другата нова гледна точка, през която ще погледнете е тази на Рена Търнър. Ако не си спомняте коя е, тя е момичето, обещано на Арлен нощта преди да избяга от баща си. Нейната история е доста тежка. Четиринайсет години момичето гледа през верандата и очаква Арлен да се върне за нея, но това си остава мираж, а нещата в къщата се влошават. Докато сестра ѝ Бени е там с мъжа си, всичко изглежда поносимо, но в момента, в който те са принудени да си тръгнат, заради смъртта на бащата на Люсик (мъжът на Бени), положението става нетърпимо. Тя живее със страха, че всеки момент баща ѝ може да влезе в стаята ѝ и да я изнасили. Нещата се натягат още повече, но няма да говоря за това.
                Ще се случват и много неща в хралупата на Избавителя, които ще ви накарат да затаявате дъх. Допълнително ще погледнете и през гледната точка на ядронските князе, които наблюдават Защитения и Избавителя. Ядронската заплаха ще се окаже много над възможностите на който и да е от тях.
                За финал ще кажа, че книгата беше просто фантастична, нямам никакво търпение да излезе следващата. С тази поредица определено Брет ми се качи в топ 5 любими автори. Едно гигантско благодаря на Колибри, че издадоха книгите му на Български и ще продължат с това начинание!

сряда, 21 август 2013 г.

Ревю - "Защитения" от Питър В. Брет



                Здравейте и добре дошли в блога, като искрено се надявам това да ви стане навик! В седмичното ревю съм ви подготвил поредната книга от репертоара на издателство „Колибри“. Много съм радостен колко добре се развива библиотека „Галактики“ и с това ревю ще допълня представите ви за още една книга от тази колекция, а по-точно – „Защитения“ от Питър В. Брет.




               Нека кажем няколко думи за автора. Стилът му на писане е доста приятен и лесен за четене. Картините, които описва са много живи и рядко се губят в излишна детайлност. Личи си остротата на езика му на моменти, но като цяло успява да се задържи на много високо ниво през цялата книга.
                С разлистването на първите страници, Питър ще ви запрати в един доста различен фентъзи свят. Хората са страхливи и простовати, свирепо опитвайки се да си останат такива. Светът е разделен и единствените хора, които могат да пътуват свободно от град на град са вестоносците. И всичко това се случва, поради малката особеност, че когато падне мрак, кръвожадни демони крачат по земята и нападат всеки, до който успеят да се докопат. Затворени в клетка, човешкото съсловие се крие зад своите защити и се моли да дойде Избавителя, велик войн, който можел да убива по десет демона с едно движение. Разбира се, религията допълнително ограничава знанието на персонажите за околния свят и аз нямах никакво търпение да разбера повече и повече за всичко наоколо и честно ви казвам имах безсънни нощи, в които лежах на леглото и си представях различни начини как може да бъде развит сюжета.
                Историята на всеки от главните герои е започната от самото му детство и това подхранва персонажите и ги прави комплексни и сложни личности, което винаги е плюс за една книга. В много моменти книгата се чувства като „разказ за ежедневието“ на всеки един от тях. С това човешко усещане читателят лесно бива пленяван от образите и това дава възможност на моментите на движение да се чувстват много по-силно и да носят много повече удоволствие.
                Признавам си, че любимия ми момент беше в Красия, по време на Алагай‘Шарак. Представете си тренирани войни, черни като мрака се впускат като гладни зверове към хищните демони... Няма да навлизам в подробности.
                Ако се чудите защо не казвам нищо и не разливам повече от сюжета, това е защото наистина не искам да разваля усещането ви от четенето на книгата...
                Когато отворите „Защитения“ трябва да очаквате нов стил фентъзи, със стабилна доза ежедневие и битка на характери, но и стабилна доза приключения и изследване на непознати места. Питър В. Брет перфектно е намерил точната комбинация от двете. Ако това е по ваш вкус, книгата си струва да си я купите.

сряда, 14 август 2013 г.

Зора, едно ново начало.



                Здравейте, скъпи приятели! Добри дошли отново в блога. Поради редица други ангажименти нямах много време да се занимавам с това, но сега, когато съм малко по-свободен, ще се постарая повече.
                В блога ще има малки промени, като редовно качване на материали, разширяване на спектъра на темите,  допълнителни анализи на книжки, малки ситуационни разказчета и всякакви неща, които ме впечатляват по някакъв начин.
 

                Избрах Зора да е първата книга, която ще бъде разгледана, заради символиката. Новото начало на блога си е една Зора за мен, така че добре си пасват... Но нека да се пренесем към книжката.
                Главната героиня в книгата, Лилит Аяпо се пробужда за пореден път в чисто бяла стая. На съседната платформа има оставена безвкусна каша. И това се повтаря много пъти, докато някой не ѝ проговаря. Те не ѝ казват кои са, нито ѝ казват какво искат. Само и задават въпроси. Всичко прилича на експеримент с нисша форма на живот. Тя се опитва да опонира, да се противопостави, но накрая разбира, че нищо няма да загуби, ако им отговаря. Оказва, че Земята е напълно необитаема, а Лилит е отвлечена от високоинтелигентни извънземни, овладели до съвършенство генното инженерство.
                Извънземните обаче не са това, което сме си го представяли. Те са гнусни и уродливи, самата човешка природа отрича техния вид. Само визуалният контакт с тях те изпълва с погнуса и ужас.
                Пред Лилит обаче има два избора – Да съжителства с тях или да умре.
                Няма да разказвам повече от историята, но ще кажа няколко думи за емоционалното напрежение на първата част от трилогията. Става дума за всичко, което хората смятат за човешко. За всичко онова, което ни дефинира по-висши от останалите същества. Когато трябва да прекрачиш своята собствена генетична линия. Всичко това е Зора. Престъпването на граници, разбиване на стереотипи.  Колко е трудно да сме хора, когато сме единствените такива наоколо.
                Зора много напомня на сборник от социални експерименти. Какво биха направили хората в тази среда? Кога ще е онзи момент, в който ще изкрещят „НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!“ и ще преминат линията на разумното, като започнат да се държат като първобитни?
                Думите трудно описват това, което сърцето иска да каже. Книгата напълно премина като булдозер през моите виждания за фантастика и оцеляване на човешката раса.
                За своите 273 страници, Зора предлага едно невероятно изживяване и отваря път на другите две книги да покорят сърцето ви.
                По-късно тази седмица, може да очаквате и по-сериозни анализи на героите и атмосферата, но там ще има много „Спойлери“, така че ако не сте чели книжката – сега е момента да го направите!

PS. Анализа не се получи изобщо, така че ще го пропусна. ;/ За в бъдеще ще се опитам да прокарам такъв проект, но просто осъзнах, че още не съм готов за нещо подобно.