понеделник, 21 октомври 2013 г.

Ревю - "Ритматистът" от Брандън Сандерсън


Навърши се ЕДНА година от създаването на блога ми за книги и събития! Повече (тоест егоистична реч, в която разправям за изминалата година…) ще може да прочетете тук! (като сложа линка разбира се….)
Книгата за днес!
Име – Ритматистът
Автор – Брандън Сандерсън
Страници – 360
Година на издаване – 2012
Корици - твърди
Жанр – Стийм пънк/Фентъзи,
Целевата аудитория -
Young Adult/Teen

Изобщо не знам от къде да започна. Всичко ми е малко на мешана скара в главата, така че както дойде.

Брандън Сандерсън… Автор с редица бестселъри зад гърба си… Човекът довършил колелото на времето… Писателят написал Мъглороден… И въпреки всичко, това е първата негова книга, която взех в ръце. Книга, която далеч бяга от сериозния му стил.

Ако трябва да говоря за "Ритматистът", то трябва да започна от самата Ритматика. Ритматиката е наука представляваща смеска между геометрия, изобразително изкуство и стратегия. Посредством Ритматиката, Ритматистите  рисувайки/чертаейки с тебешир, създават силови полета, отбранителни кръгове, мощни залпове или живи двуизмерни тебеширени фигури.

Ритматиката е основното средство за предпазване от дивите тебеширчета в Небраск и за това в Съединените Американски Острови има 8 училища за ритматисти. В тези училища влизат момчета и момичета, избрани от господаря, тоест са минали определена церемония в Монархическата църква. Единствено тези избраници могат да практикуват ритматиката. За всички останали линиите от тебешир са просто линии от тебешир.

Всичко в Ритматиката се основава на точни геометрични фигури, добре подбрана стратегия и бързо мислене. Авторът наистина е сложил елемента на стратегическата игра. Често Ритматическите дуели приличат на Старкрафт мачове, в които двамата опоненти се опитват да разгадаят стратегията на другия и често нещата се решават от бързите рефлекси на дуелиращите се.

Ритматистите обаче са много затворена общност. До тяхното знание не се допуска никой външен и дори контакта с някой неритматист се води за нещо много странно и недобре прието.

Всичко това разбираме от Джоел, главният герой, който е супер запален по Ритматиката и постоянно говори за нея. За жалост обаче… той не е ритматист. Знанията му по ритматика са наистина зашеметяващи, но неговите линии никога няма да оживеят колкото и перфектни да са те. Момчето обаче не се отказва да следва мечтата си и прави всичко възможно по въпроса. Накрая се озовава в разследването на мистериозни отвличания извършени от ритматист…

Историята е готина. Спазва традиционният Young Adult Fantasy модел. Не е нещо невиждано, но пък е разказана по доста увлекателен начин и изобщо не натоварва мисленето.

Джоел като персонаж е доста дразнещ тип. Той е абсолютен егоист и постоянно като всеки такъв мисли за себе си. Това ме изкара извън нерви. Рядко се намира персонаж, който да ми е толкова антипатичен и същевременно да не мога да му се насладя. За радост, героят наистина израсна в книгата и определено имаше сносно развитие на персонажа.

Мелъди пък беше изключително сладкия сайдкик на главния герой. Постоянно оплакваща своята мелодраматична трагедия и обвиняваща всичко и всички наоколо за своите беди и нещастия, тя беше най-уникалният персонаж, за който съм чел последно време. В нея имаше заряд, който караше книгата да се стопява.

Мелъди е абсолютната противоположност на Джоел. Тя е ритматистка и постоянно кълне призванието си. Дъщеря на двама ритматисти и имаща шест (някъде там) братя и сестри, също ритматисти, постигнали всичко, което може да се постига, тя има ужасна липса на мотивация и познанството и с Джоел изобщо не и помага да се пребори с това. Но пък е богата. Парите, които тя има за месец, семейството на Джоел сигурно не изкарват за години.

Въпреки всичко това Мелъди е самотна. Нуждае се да има някой до себе си. Няма нито приятели, нито някой друг, с който да общува. Тогава се среща с Джоел. По редица обстоятелства те започват да си говорят и дори успяват да станат приятели. Точно ТУК ви идва да фраснете този гаден егоистичен мухльо с нещо по ТИКВАТА, защото той просто не може да я забележи. През неговата гледна точка, която е с една дума "РИТМАТИКА", всичко останало просто не е интересно…
 
Обожавам този Slice of life елемент! Такива реални любовни истории направо ми пълнят душата. В нито един момент действията на Джоел и Мелъди не ми се струваха пресилени. Нямаше несъответстващи на героите действия, всичко се чувстваше натурално и изкренно. Както се казва Still a better love story than twilight!
 
Обстановката в света е алтернативна реалност на нашата. Джосеунгската империя е завладяла цяла европа, а Ацтеките още властват над Южна Америка. Всяка модерна технология се захранва от пружини. По страниците на книгата ще видите механични крабове косящи тревата, механични коне служещи за превозни средства, влакове минаващи през океана, захранвани от пружини, много стенни часовници, а всички герои ще са облечени в характерно за 18-19ти век костюми и униформи.
 
Чертежите/Рисунките, които виждате в тази статия са прилежно добавени към уникалния дизайн на книгата, като дават възможност да си представите и да помислите над сложните защити и ритматически линии. От към оформление, това е най-красивото нещо, което съм чел!
 
Като цяло книгата е приятно леко четиво, което донася чувство на заситеност откъм литературни приключения. До колкото разбрах това се води книга първа и се очаква да се получи трилогия. Нямам никакво търпение!
 
С това завършвам малката си обиколка в Young Adult Fantasy жанра. Следващото нещо, което ще ревюирам ще е Звездни Асове на Андрей Христов, но за сега съм хипер разочарован.
 
Приятен и пълзотворен ден от мен и умната! ^_^




сряда, 9 октомври 2013 г.

Ревю - Тайните на безсмъртния Никола Фламел - Чародейката.

Здравейте, приятели! Дойде времето за поредния пст в блога. Знам, че закъснях с една седмица и ще те се опитам това да не се повтаря.. Надявам се долните редове да ме компенсират...




Днес ще си говорим за шестата книга от поредицата  - Тайните на безсмъртния Никола Фламел, която се казва Чародейката. Книгата представлява поредното Young Adult - Teen фентъзи, което се развива в настроящето.

Историята на първите 5 книги ни запознава с приключенията на брат и сестра - близнаци, на които им е предопределено да спасят или разрушат света. Авторът взаимства от всякакви митологии, така че докато разлиствате страниците не трябва да се очудвате, ако се появяват герои като Марс Ултор, Прометей, Хеката, Бастет, Изида, Озирис. Майкъл Скот, който е експерт в Митологията и Фолклора, не веднъж казва, че единствените герои, които той си е измислил са точно двамата главни персонажи - Джош и Софи Нюман.

Освен древните (боговете), в тази поредица ще видите и много реално съществували личности, които са придобили безсмъртие. Герои като Никола Фламел (известен алхимик от 15-16ти век), Николо Макиавели (известен политик от 14ти век), Доктор Джон Дий (бележит математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и консултант на кралица Елизабет I), Жана Дарк и дори Уилям Шекспир ще красят историите за вълшебство и древна конспирация.

Шестата книга развива историята на няколко фронта. Никола Фламел, жена му Пернел, Николо Макиавели, Били Хлапето, Марс Ултор, Один и Хел, ще се впуснат в битка за остров Алкатраз, докато японският безсмъртен Нитен, Циглалалал и Прометей ще им пазят гърба срещу свирепите спарти. В друго време Сен Жармен, Жана Дарк, Уилям Шекспир, Паламед, Скатах, Джон Дии и Верджиния Деър, ще се озоват посредата на една битка, която ще реши - ще потъне или не великия остров Дану Талис -Атлантида. Разбира се, в онази битка ще вземат участие и Джош и Софи, които ще бъдат изправени пред трудни избори. И всичко това ще е гениално планирано от Авраам Мага и Моретю.

 Реално, авторът има много добро чувство за архитектура и майсторски строи сюжета, особено в последните няколко стотин страници. Всеки персонаж е там, където е, не защото така е решил автора, а защото там го е отвел жизнения му път.

Героите в последната книга са нещо наистина впечатляващо. Когато авторът им отнема безсмъртието и ги кара да видят света по друг начин, всичко се променя. Те престават да са недостижими, започват да имат слабости и желания, неиречени думи и страдания, тоест големият камък, който ги давеше първите 5 книги - това, че са безсмъртни и са преживяли какво ли не и просто ти е скучно, че този е, както алхимик и магьосник, така и астроном, съветник на кралицата, таен агент и така нататък - този фактор напълно се изпарява и героите наистина оживяват.

И дори историята да ми хареса, да ми харесаха и персонажите, да ми хареса и развитието, не мога да си затворя очите за нещата, които не ми направиха добро впечатление. Първото от тези неща е това, че историята в последната книга се гледа от 10-15 гледни точки, от които нито една наистина оригинална и наистина правеща голямо впечатление. Друго дразнещо нещо бяха нечовешки дългите монолози от тип, Аз съм наричан еди как си, от еди кои си и еди как си от еди кои си и съм дошъл на земята с еди каква си причина... Сериозно това ми бъркаше в здравето. Да, знам, че това придава "древност" на образите, обаче това не е Хамлет, а фентъзи, което се старае да подържа някакъв ритъм. Тези изцепки даваха дозата епичността, заради което бяха сложени, но същевренно принасяха и за една монотонност и забавяне на действията.

Колкото и да имаше неща, които да ме отвращаваха от книгата, в крайна сметка и се насладих напълно. Смятам, че си струва парите, дори и ако не заради литературното приключение, то за докосването до това необятно знание, което има автора по темата "Митологии и Митове".

Това е от мен! Следващата книга, която ще попадне под моето внимание е Ритматистът на Брандън Сандърсън