Днес ще си говорим за шестата книга от поредицата - Тайните на безсмъртния Никола Фламел, която се казва Чародейката. Книгата представлява поредното Young Adult - Teen фентъзи, което се развива в настроящето.
Историята на първите 5 книги ни запознава с приключенията на брат и сестра - близнаци, на които им е предопределено да спасят или разрушат света. Авторът взаимства от всякакви митологии, така че докато разлиствате страниците не трябва да се очудвате, ако се появяват герои като Марс Ултор, Прометей, Хеката, Бастет, Изида, Озирис. Майкъл Скот, който е експерт в Митологията и Фолклора, не веднъж казва, че единствените герои, които той си е измислил са точно двамата главни персонажи - Джош и Софи Нюман.
Освен древните (боговете), в тази поредица ще видите и много реално съществували личности, които са придобили безсмъртие. Герои като Никола Фламел (известен алхимик от 15-16ти век), Николо Макиавели (известен политик от 14ти век), Доктор Джон Дий (бележит математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и консултант на кралица Елизабет I), Жана Дарк и дори Уилям Шекспир ще красят историите за вълшебство и древна конспирация.
Шестата книга развива историята на няколко фронта. Никола Фламел, жена му Пернел, Николо Макиавели, Били Хлапето, Марс Ултор, Один и Хел, ще се впуснат в битка за остров Алкатраз, докато японският безсмъртен Нитен, Циглалалал и Прометей ще им пазят гърба срещу свирепите спарти. В друго време Сен Жармен, Жана Дарк, Уилям Шекспир, Паламед, Скатах, Джон Дии и Верджиния Деър, ще се озоват посредата на една битка, която ще реши - ще потъне или не великия остров Дану Талис -Атлантида. Разбира се, в онази битка ще вземат участие и Джош и Софи, които ще бъдат изправени пред трудни избори. И всичко това ще е гениално планирано от Авраам Мага и Моретю.
Реално, авторът има много добро чувство за архитектура и майсторски строи сюжета, особено в последните няколко стотин страници. Всеки персонаж е там, където е, не защото така е решил автора, а защото там го е отвел жизнения му път.
Героите в последната книга са нещо наистина впечатляващо. Когато авторът им отнема безсмъртието и ги кара да видят света по друг начин, всичко се променя. Те престават да са недостижими, започват да имат слабости и желания, неиречени думи и страдания, тоест големият камък, който ги давеше първите 5 книги - това, че са безсмъртни и са преживяли какво ли не и просто ти е скучно, че този е, както алхимик и магьосник, така и астроном, съветник на кралицата, таен агент и така нататък - този фактор напълно се изпарява и героите наистина оживяват.
И дори историята да ми хареса, да ми харесаха и персонажите, да ми хареса и развитието, не мога да си затворя очите за нещата, които не ми направиха добро впечатление. Първото от тези неща е това, че историята в последната книга се гледа от 10-15 гледни точки, от които нито една наистина оригинална и наистина правеща голямо впечатление. Друго дразнещо нещо бяха нечовешки дългите монолози от тип, Аз съм наричан еди как си, от еди кои си и еди как си от еди кои си и съм дошъл на земята с еди каква си причина... Сериозно това ми бъркаше в здравето. Да, знам, че това придава "древност" на образите, обаче това не е Хамлет, а фентъзи, което се старае да подържа някакъв ритъм. Тези изцепки даваха дозата епичността, заради което бяха сложени, но същевренно принасяха и за една монотонност и забавяне на действията.
Колкото и да имаше неща, които да ме отвращаваха от книгата, в крайна сметка и се насладих напълно. Смятам, че си струва парите, дори и ако не заради литературното приключение, то за докосването до това необятно знание, което има автора по темата "Митологии и Митове".
Това е от мен! Следващата книга, която ще попадне под моето внимание е Ритматистът на Брандън Сандърсън
Няма коментари:
Публикуване на коментар