четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Спортен ден / КокоДоко Style! 21/10/2012


            Спортен Ден / КокоДоко Стайл


                Сигурно много от вас са чували за този феномен „аниме клуб“. Това е място, на което хора със сродни влечения към анимето и мангата се събират на едно място и създават институция. Е Кокодоко е това, но е и нещо повече!
            Спомняте ли си как като малки сте си играли странните игри с най-добрите си приятели? Спомняте ли си как сте се смеели, преди живота да ви вплете в своята мрежа? Сигурно поне веднъж сте се замисляли колко по-гаден е станал живота ви с годините. Всички сме така.
            Кокодоко е решението на вашия проблем. Това е липсващата частица във вашето скучно ежедневие. Представете си място, на което може да сте такъв, какъвто си поискате без някой да ви гледа странно, място, на което да бъдете себе си обградени от приятели. = )
            Стига толкова с комплиментите са този невероятен клуб, пълен с невероятни хора хД. Нека ви представя фаворита ми за събитие на месеца, а може би и на годината ---> Спортният ден на клуб КокоДоко.
            В момента повечето от вас си казват – „Какво толкова, един ден в парка и малко спортуване?“. Не! Не сте прави! Да направя връзката с по-горе, това беше точно от онези моменти, които ни подсещат, че все още сме деца!
            Всичко се случи на 21/10/2012, Неделя. Събрахме се на централния вход на Южния парк. Хората се струпаха за по-малко от половин час/много рядко явление в аниме средите!/ и приблизително двайсет души се запътихме към полянката зад статуята с гълъбите.  Както всяко нещо и тук имахме малки проблеми като спящата Габи, която не ни донесе волейболна топка, но честно да си кажа, организаторите /Рони и Жоро/ си свършиха работата перфектно, защото липсата на тази топка изобщо не се усети от присъстващите.
            Тук искам да вмъкна, че изобщо не съм фен на спорта. Даже с него не се понасяме много добре, но това някак сплоти враждата ни.
            Започнахме с малка разгрявка, ръководена от водещите. След приблизително десет минути всички се бяхме посъживили и се почна с игрите. Още от началото започнахме със странните начинания. Поставихме една плетена метална ръкавица в средата на поляната. От двете и страни се настаниха двата отбора. Няма да излъжа, ако спомена, че от всякъде се чуваха бойни оркски викове. Играта беше следната – Всеки от отбора приемаше един номер от 1 до N. Нареждахме се в редица и очаквахме думите на съдията. Съдията /Дани/ стоеше между нас и на всеки десет секунди извикваше по едно число. Хората с този номер трябваше да се втурнат с всички сили към ръкавицата. Целта беше да преминат една линия държейки я в ръка /ръкавицата имам предвид/. Главният проблем беше, че ако ръкавицата е в теб и противниковият играч те докосне, твоят отбор губи. Превръща се в едно вечно дебнене, докато съдията не извика друг номер. Тогава двамата на полето престават да могат да правят каквото и де е, освен да пречат да другият отбор да вземе ръкавицата. Имаше доста напрегнати моменти с повече от десет човека наведнъж. =) 
            Последва малка почивка, след която дойде стандартната „Прескочи кобила“. Първо играчите минаха бърз инструктаж, така че да няма пострадали. Всичко мина като по вода. Две игри бяха достатъчни за да се задоволи желанието на някой хора за реванш... :Д.
            Третата игра беше щафетно бягане. Тук няма какво толкова да обсъждам. По-добре да се пренесем направо към последната четвърта игра.
            Мармотът и Гадината бяха донесли много ларпърски мечове, жезли и други пособия, та дойде времето да им се насладим напълно /на пособията(мечове, боздугани, жезли), не на Мармота и Гадината....:Д/. Предстоеше Bloodball.
            Известната сред ларпърите игра представлява следното /Тук слагам едно малко отклонение – за пръв път играх нещо подобно и това, което описвам е само и единствено през моите очи. Реално може да е нещо съвсем различно... :Д/ – Играта прилича на американското ръгби, като вместо блъскане се използват ларпърски мечове, боздугани, стафове и други. В отборите имаше и по няколко магьосника, които можеха със съответно заклинание да въздигат вече умрелите играчи или да убиват други... Правилата за смърт си бяха като стандартните в ларпа /пак не съм сигурен!/ един удар в торсото и си мъртав, един удар в крака и куцаш, един удар в ръката и е неизползваема. Всичко започна като леко развлечение и след десет игри се превърна в игра пълна с най-различни стратегии, коя от коя по-луда и по-шантава. Само за пример ще сложа идеята на Гошо и Мармота за инстантното зомби. Доста добре им се получаваше. Резултатът не беше важен за това и не го брояхме, но забавлението...ТО БЕШЕ СТРАХОТНО! Ако не беше умората, надали щяхме да спрем изобщо!
            Този толкова прекрасен ден завърши в една малка бирария, където всички участници се събрахме и изпихме по някоя друга бира и похапнахме като герои след победа на бойното поле.
            Както започнах, така и ще приключа... КокоДоко не е просто клуб за аниме и манга, това е място, пълно с приятели и добро настроение! ^__^

Barcraft Sofia 20/10/2012


                        Barcraft Sofia


                Това събитие се състоя преди седмица и половина, но мързела си е нещо страшно... Сега, когато имам малко време ще напиша ревюта на събитията, които ме впечатлиха в последните 2 седмици.
            Първото от тях е Баркрафтът, който се състоя 20/10/2012... Доста тежка събота ако питате мен. На същият ден се състоя и рожденият ден на НКФХ, както надявам се, сте прочели в миналите ми постове.
            Денят за мен започна ужасно... Оказа се, че като абсолютна вейка (каквато съм... ;/) съм си загубил дебитната карта... Точно поради тази причина закъснях и за събитието. Пристигнах там не в 9 сутринта,  както бях планирал, а в 11... Вече се играеха последните срещи от финалите на GSL. Все пак успях да видя за какво иде реч.
            Организацията беше на добро ниво. Домакините си бяха купили билет за Гом тв и гледахме всичко с доста приятно качество. Бирите бяха на прилична цена, а забавлението се шляеше по масите.
            По някое време ни събраха никовете и изтеглиха печеливш (мен!!!) за специалната награда – пад за мишка с автографи на Tasteless & Artosis. За тези, които не са запознати с техните заслуги за англоговорящите фенове на Старкрафта, само ще загатна, че те бяха първите, които отидоха в Корея без идея какво ще правят, за да следват мечтата си. Сега са двамата супер известни коментатори на GSL ^^.
            Не след дълго трябваше да напусна евента и да се насоча към рождения ден... но се върнах! Хора имаше и в 19 часа. Аз лично се учудих, но явно в България феновете бленуваме за такива събития.
            Вторият диамант в короната на партито беше груповата фаза на Dreamhack Bucharest. Тя си течеше с пълна сила, но нито един от петте стрийма не предаваше срещите на родната знаменитост Giantt. Присъстващите бяхме страшно разочаровани от организаторите на евента в Румъния, както и от скапаните кастъри, но зверски се радвахме на страхотното представяне на Гиганта.
            За финал успях да си поговоря с организатора на Баркрафта. Той беше останал страшно доволен от успеха на събитието и обяви, че скоро можем да очакваме и други подобни събития организирани от Ozone. За най-голяма изненада разбрах, че и собственикът на бара е eSports фен.
            Невероятно събитие беше този Баркрафт, защото какво по-хубаво от това да пиеш студена биричка, докато гледаш любимите си играчи, да играят любимата ти игра?

събота, 20 октомври 2012 г.

Рожденият ден на Националния клуб за Фентъзи и Хорър 20/10/12


            Това събитие се състоя на 20/10/12, от 15:00 – 18:00 в културен дом Средец (Бившата Лиляна Димитрова)
            Този път не закъснях. Даже дойдох по-рано с петнайсет минути. Вътре кипеше работна установка. Членове на клуба лепяха плакати, други се нервираха за някакви неточности, но имаше и фенове вече заели местата си.
            Трябва да отбележа, че всички бяха много приятелски настроени, въпреки че идвах за първи път на тяхна среща.
            Да започна с декора и обстановката. Голямата сцена беше привидно празна с един античен стол в средата на заден план, бяло платно за прожектора от дясно и два микрофона от лявата страна. Пред подиума бяха поставили малка масичка, на която бяха наредили подаръците за членовете на клуба. Нито повече, нито по-малко, всичко стоеше доста деликатно и радваше окото.
            След петнайсетина минути започна срещата. Водещият – Александър Драганов (надявам се да не се лъжа) започна със стъпителните думи. Разказа набързо единайсет годишната история на клуба и представи спонсорите на събитието. Това бяха небезизвестните български издателства „Арт Лайн“, „Егмонт“ „Хермес“ (надявам се и тук да не пропускам някой важен…).
            Последва малко представяне на няколко нови книги. Всяка, от които си личеше, че е добре издържана и явно представлява интерес за аудиторията. Имаше книги, които бяха преведени от водещият и той добре знаеше как точно да ги представи в най-привлекателната им страна, за което го поздравявам, но за неговите качества ще говоря по-късно.
            През цялото време водещият правеше малки игрички с публиката, като с привидна артистичност прочиташе цитати от различни книги и караше публиката да ги познава. Всички познали получаваха книжка от масичката отпред. Това доста добре разчупваше обстановката.
            После се стигна до много интересния момент с представянето на българските автори. На сцената излезе Силвия Петрова. Авторката на „Зеницата на Смъртта“. Два тома българско фентъзи. Тук имам много критика. Момичето явно беше доста срамежливо, защото излезе с готов рецитал, който четеше далеч микрофона и нищо не се чуваше. Просто си мрънкаше нещо по назад… Не знам от какво се срамуваше. Беше написала книга, трябваше да е горда с това. Трябваше да покаже самочувствие и гордост, но тя не го направи, точно обратното – беше тиха и стеснителна, а малкото ѝ резюме не успя да ме хване изобщо. Тук обаче пак се намеси водещият и с няколко много подредени изречения успя да покаже плюсовете на романа ѝ. Много навреме, защото иначе публиката (в мое лице) нямаше да се впечатли и да се навие да си купи книгата. Дано за в бъдеще писателката събере нужната смелост, защото човек извършил такъв подвиг /говоря за издаването на книга в България./ трябва да е повече от доволен от стореното. След нея излезе Донко Найденов. Той представяше две свои книги – „В капана на неизвестното“ и „Ударите на съдбата“. Жанрът бе типично хорър. Каза няколко думи за разказите. От хорър не разбирам, така че е по-добре да си замълча, да не сгафя някъде.
            И така стигнахме до кулминацията на цялото събитие поне според мен, и по точно литературното четене на Александър Драганов. Той прочете началото три от четирите разказа в книгата „Дневниците на Героя“.
            Тук е времето да възхваля водещия. Ораторските му умения и начина, по който задържаше вниманието на публиката съм го виждал от максимум десет човека. Изразителното му четене просто ме накара да се удивя. Дори малките десет годишни фенове до мен се радваха на звуковите ефекти и така нататък. Самият аз се замислих дали да не отделя от оскъдните си финанси, за да се сдобия с едно копие от книгата.
            За жалост след четенето трябваше да си тръгна, защото имах други ангажименти, но наистина ми хареса начина, по който се води срещата и съм напълно за да посетя и други събитие на клуба!

Литературен клуб Ars&Ego 18.10.12


            Денят беше 18ти Октомври, четвъртък, мястото – Централната библиотека към Софийския Университет, преподавателската читалня, часът – 19.
            Като доста несериозен индивид бях закъснял с няколко минути. Когато влязох в читалнята лекцията на Калин Терзийски вече беше започнала. Шмугнах се на последните столове в дъното и се заслушах.
            Честно да си кажа, преди да отида на срещата изобщо си нямах на идея кой е Калин Терзийски. Единствено за него знаех, че е деен български писател с доста книги зад гърба си. Знаех, че е писал и доста поезия и сценарии за разни телевизии. Изобщо не знаех имена на негови произведения, както и не познавах социалния му живот.
            Това, което видях беше един доста нахакан автор с огромно самочувствие, който не виждаше по далече от носа си.
            Една от темите, които засегна беше темата за начина на писане. От раз отхвърли всички писатели, които пишат от трето лице. С няколко думи обясни, че за него всякаква история, която не се е случвала в реалността не е нещо, което заслужава, каквото и де е внимание. За него всички образи, които не са от първо лице и не са преживени на живо от автора са повърхностни. В читалнята се появиха хора, които не се съгласиха с неговото мнение, но той добре се измъкна от ситуацията, като подсказа, че това е неговото мнение и то няма никаква стойност. Аз нямах никакъв проблем да чуя различна гледна точка от своята и затова неговият начин на изказване много ми хареса.
            Друга тема, която засегна беше какво за него е изкуство.

„Изкуството трябва да вълнува!“

            Това ни каза. Много мъдра мисъл, освен ако не се замислиш, че и пряка псувня по майчина линия също би те развълнувала, но това надали е изкуство.
            Разбира се, има я и гледната точка, че наистина изкуството трябва да е нещо, което би те развълнувало и би те накарало да се замислиш над разни теми. То не може да е безлична строфа, просто изречена в небието.
            Разказа ни на широко за миналото си, за прехода и първите си стъпки в литературата. Наистина бих казал, че не искате да знаете какво стихотворение ни прочете. Просто ще пропусна тази тема.
            Не пропусна да рекламира новата си книга „Войник“. За жалост не успя да постави нито един довод, който наистина да ме грабне да прочета книжката.
            Единственото нещо, което научих от този човек беше, че интересните истории се крият и в най-безинтересните ти преживявания.  Важно е само как представяш нещата.
            Като за край мога да кажа, че преживяването си го биваше. Калин Терзийски имаше интересна гледна точка. Винаги е хубаво да видиш нечие различно мислене. Пък и за откриваща среща на клуба за този сезон си я биваше доста! Нямам търпение за следващата!
  

Началото! ^^

            Началото винаги е най-трудно. Много се чудех какво да напиша в този пост. Дали да ви приветствам с някакви забавни реплики или да съм по-директен и направо да започна по същество. Много неудобно решение.
            Като цяло „ще открия“ с това как ми хрумна да създам този пореден блог.
            От доста време искам да имам по-активни писания. Това трудно ми се получава с разказите, защото те изискват повече време, пък и са на моменти, не всеки ден съм в настроение за писане. Те не бяха отговор на порива, който се събираше в ума ми. Чудех се още докато не ми хрумна малко странна идея.
            Последната седмица ми се насъбраха много събития, на които да присъствам. Всички те бяха с различна тематика – Среща на литературен клуб, Баркрафт за финалите на ГСЛ и Рожденият ден на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. От всяко от тези събития аз останах много доволен и исках да изкажа мнението си към тези среди от хора. От там се роди идеята за блога. Начин да покажа своята гледна точка.
            Сега да мина по същество. Както разбрахте от по-горните редове, този блог ще представлява микс от статии посветени на различни събития, на които съм присъствал. Ще се ъпдейтва до няколко дена след съответното събитие и ще изразява личното ми мнение, неподправено и искрено, малко хапливо на моменти, но пък чисто и от извора.
            Надявам се да ви хареса идеята. Също се надявам да се получи приятна експлозия от емоции и мисли.
            Приятно четене!