събота, 2 ноември 2013 г.

Българската фентъзи/фантастична литература - интродукция



Новата по обширна тема ще е Българската фентъзи/фантастична литература в наше време.

Въпреки че много от нас изобщо не забелязват, нещо подобно наистина съществува. Може би не от типа на автори, които си изкарват прехраната с писане, но поне от типа на хора издаващи книги и достатъчно заинтересувани за бъдещето на това така замряло и същевременно така свежо и ново ъгълче за любителите на родна литература.
Аз никога не съм бил много навътре в тези среди нито в ShadowDance форума (прекалено късно започнах да съм активен там, ако това мога да го нарека активност), нито в Цитаделата, нито в клуб Галактики. Предлагам обаче да ви взема с мен на това така мъчно, но надявам се ползотворно пътуване до дебрите на българския гении.
Какво смятам, че липсва на Българските писатели? Липсва ни пример. (Тук слагам една огромна забележка, че дори и да съществуват такива писатели, моята гледна точка остава, че те по никакъв начин не са ме докоснали като писател и читател.) Наистина това, което не съществува в България са реални писатели, които сериозно могат да обърнат внимание на подрастващите кадри (тук слагам скоба, че говоря за всички, които са решили да се занимават с това и имат по-малко от 3-4 книги зад гърба си.) да намерят онзи баланс и онази подредба на думи, която прави книгите красиви. Направи ми впечатление, че дори преводачи на големи поредици допускат грешки от стилистичен характер. (Пак една забележка, че грешките са спрямо моето възприятие за литература, което на мен ми се струва като закон, други могат да му се подиграят и да го изхвърлят в кофата. Въпрос на вкус.) Както се казва – Винаги е по-лесно е да съдиш, от колкото да седнеш и да напишеш нещо по-добро.
С какво се различава Българската литература от преведената чужда? Малкият ми досег до тези произведения, наистина ми показва, че хората искат нещо ново, искат да покажат въображението си и може би точно заради това, че в България да се наричаш писател е смешно, те показват наистина уникални истории и образи, които ще се запечатат за дълго в съзнанието ви.
Разбира се, ще покажа и провалите, на които се натъкнах. Мизерни опити за писане, без предполагам автора да е прочел ЕДНО произведение от същия тип, да не говорим за редакции и други такива мръсни думи. Такива "помпозни" фигури наистина могат да накарат човек да се откаже от опитите да разгледа българското модерно фентъзи/фантастично творчество, да изхвърли книгата в кофата и да вземе в ръце някоя класика, та да е сигурен, че пряката реч ще започва с тире.
Положителни фактори за развитието на българската сцена са зародилите се конкурси, като този на Галактики, ShadowDance и AzCheta, относително голямата активност на авторите в издаване на сборници (като "Мечове в града") и издаването на цели романи, като всичко това показва едно възраждане на интереса както към жанра така и към българското творчество като цяло.
Книгите, за които е планирано да напиша ревюта за сега са:
1. "Звездни Асове" на Андрей Христов – [2013]
2. "Мечове в леда" – Сборник с разкази на националния клуб по фентъзи и хорър "Цитаделата" – [2011]
3. "Тотемът на мистика" на Силвия Петрова. Книга първа от Зеницата на смъртта – [2012]
4. "Мечове в града" – Сборник с разкази на националния клуб по фентъзи и хорър "Цитаделата" – [2013]
5. "Проклятието на мъдреца" на Силвия Петрова. Книга втора от Зеницата на смъртта – [2012]
6. "До ада и назад" – Антология на Българския Horror – [2011]

Разбира се, не се учудвайте ако между тях има и други книги от международни автори, но все пак да имате едно на ум какво да очаквате.
Очаквайте ревюто на "Звездни Асове" още тази седмица.

неделя, 27 октомври 2013 г.

1 Година Proxy Dimension + Рожден ден на "Цитаделата"



Съвсем съзнателно да вметна – БЛОГА СТАНА НА ЕДНА ГОДИНА!!!

Сега по темата.

На 26.10.2013 се състоя събирането на Националният клуб за фентъзи и хорър "Цитаделата". В зала Средец или по известна като бившата Лиляна Димитрова се събраха членове и гости на клуба, за да се насладят на специалната програма.

Всичко започна с лекция за Супермен, поради 75тата му годишнина. Повечето от вас са наясно за ненавистта ми към супер героите.

Тази лекция обаче успя да ме върне в онези години от детството ми, които съм гледал този по-бърз от куршум и по-силен от парен локомотив супер герой. Да не си помислите нещо, но наистина се сетих защо не харесвам супер герои. Защото те винаги побеждават. Никога не съм харесвал победителите. Те винаги са имали всичко, от което се нуждаят, а рядко наистина в живота се случва така. Това е съвсем друга тема и ще я дискутирам някой друг път

В лекцията се говореше, както за комикс героя и създателите му, така и за филмовите адаптации.  Разгледа се самият растеж на персонажа и света на DC през годините. Най-голямо впечатление ми направи последният филм, като усещане и история, така че той вече се сваля от Замунда.

Втората част беше ревю на новата книга на Рик Риърдън и по-точно Домът на Хадес от Героите на Олимп, втората поредица за Пърси Джаксън и приятелите му.

Мнението ми за първата книга за Пърси може да прочетете тук!

Представянето на книгата си беше на ниво. Не че беше нужно каквото и де е представяне, когато книгата е такъв гигант, но все пак трябваше да дам палец нагоре за отделеното усилие. Както и миналата година, така и тази, Александър Драганов – председателят на клуба направи зашеметяващо литературно четене на откъс от книгата, което ме накара да се смея на глас. Варненският акцент (ако не се лъжа, може и Бургаски да е, но беше много готин!), който докара на Скирон... Направо останах без думи!

Последната и за мен най-важна част от събитието беше премиерата на новия сборник с фентъзи разкази на български автори – Мечове в града.

Честно да ви кажа, няма нищо по-вдъхновяващо от десетина автора (плюс, минус), които са издали сборник или книга или каквото и да е. Цялата тази насъбрана енергия наоколо те кара да се изпълниш с енергия! Невероятно чувство. Още по-суперското е, че книжката вече е при мен и в близко бъдеще ще видите и нейно ревю!

След представянето раздаваха и автографи и дори и аз успях да се доредя до подписването!

Наистина пленяващо събитие. Последно време рядко излизам от вкъщи по друга причина освен работа, но тези 3 часа си струваха!

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Ревю - "Ритматистът" от Брандън Сандерсън


Навърши се ЕДНА година от създаването на блога ми за книги и събития! Повече (тоест егоистична реч, в която разправям за изминалата година…) ще може да прочетете тук! (като сложа линка разбира се….)
Книгата за днес!
Име – Ритматистът
Автор – Брандън Сандерсън
Страници – 360
Година на издаване – 2012
Корици - твърди
Жанр – Стийм пънк/Фентъзи,
Целевата аудитория -
Young Adult/Teen

Изобщо не знам от къде да започна. Всичко ми е малко на мешана скара в главата, така че както дойде.

Брандън Сандерсън… Автор с редица бестселъри зад гърба си… Човекът довършил колелото на времето… Писателят написал Мъглороден… И въпреки всичко, това е първата негова книга, която взех в ръце. Книга, която далеч бяга от сериозния му стил.

Ако трябва да говоря за "Ритматистът", то трябва да започна от самата Ритматика. Ритматиката е наука представляваща смеска между геометрия, изобразително изкуство и стратегия. Посредством Ритматиката, Ритматистите  рисувайки/чертаейки с тебешир, създават силови полета, отбранителни кръгове, мощни залпове или живи двуизмерни тебеширени фигури.

Ритматиката е основното средство за предпазване от дивите тебеширчета в Небраск и за това в Съединените Американски Острови има 8 училища за ритматисти. В тези училища влизат момчета и момичета, избрани от господаря, тоест са минали определена церемония в Монархическата църква. Единствено тези избраници могат да практикуват ритматиката. За всички останали линиите от тебешир са просто линии от тебешир.

Всичко в Ритматиката се основава на точни геометрични фигури, добре подбрана стратегия и бързо мислене. Авторът наистина е сложил елемента на стратегическата игра. Често Ритматическите дуели приличат на Старкрафт мачове, в които двамата опоненти се опитват да разгадаят стратегията на другия и често нещата се решават от бързите рефлекси на дуелиращите се.

Ритматистите обаче са много затворена общност. До тяхното знание не се допуска никой външен и дори контакта с някой неритматист се води за нещо много странно и недобре прието.

Всичко това разбираме от Джоел, главният герой, който е супер запален по Ритматиката и постоянно говори за нея. За жалост обаче… той не е ритматист. Знанията му по ритматика са наистина зашеметяващи, но неговите линии никога няма да оживеят колкото и перфектни да са те. Момчето обаче не се отказва да следва мечтата си и прави всичко възможно по въпроса. Накрая се озовава в разследването на мистериозни отвличания извършени от ритматист…

Историята е готина. Спазва традиционният Young Adult Fantasy модел. Не е нещо невиждано, но пък е разказана по доста увлекателен начин и изобщо не натоварва мисленето.

Джоел като персонаж е доста дразнещ тип. Той е абсолютен егоист и постоянно като всеки такъв мисли за себе си. Това ме изкара извън нерви. Рядко се намира персонаж, който да ми е толкова антипатичен и същевременно да не мога да му се насладя. За радост, героят наистина израсна в книгата и определено имаше сносно развитие на персонажа.

Мелъди пък беше изключително сладкия сайдкик на главния герой. Постоянно оплакваща своята мелодраматична трагедия и обвиняваща всичко и всички наоколо за своите беди и нещастия, тя беше най-уникалният персонаж, за който съм чел последно време. В нея имаше заряд, който караше книгата да се стопява.

Мелъди е абсолютната противоположност на Джоел. Тя е ритматистка и постоянно кълне призванието си. Дъщеря на двама ритматисти и имаща шест (някъде там) братя и сестри, също ритматисти, постигнали всичко, което може да се постига, тя има ужасна липса на мотивация и познанството и с Джоел изобщо не и помага да се пребори с това. Но пък е богата. Парите, които тя има за месец, семейството на Джоел сигурно не изкарват за години.

Въпреки всичко това Мелъди е самотна. Нуждае се да има някой до себе си. Няма нито приятели, нито някой друг, с който да общува. Тогава се среща с Джоел. По редица обстоятелства те започват да си говорят и дори успяват да станат приятели. Точно ТУК ви идва да фраснете този гаден егоистичен мухльо с нещо по ТИКВАТА, защото той просто не може да я забележи. През неговата гледна точка, която е с една дума "РИТМАТИКА", всичко останало просто не е интересно…
 
Обожавам този Slice of life елемент! Такива реални любовни истории направо ми пълнят душата. В нито един момент действията на Джоел и Мелъди не ми се струваха пресилени. Нямаше несъответстващи на героите действия, всичко се чувстваше натурално и изкренно. Както се казва Still a better love story than twilight!
 
Обстановката в света е алтернативна реалност на нашата. Джосеунгската империя е завладяла цяла европа, а Ацтеките още властват над Южна Америка. Всяка модерна технология се захранва от пружини. По страниците на книгата ще видите механични крабове косящи тревата, механични коне служещи за превозни средства, влакове минаващи през океана, захранвани от пружини, много стенни часовници, а всички герои ще са облечени в характерно за 18-19ти век костюми и униформи.
 
Чертежите/Рисунките, които виждате в тази статия са прилежно добавени към уникалния дизайн на книгата, като дават възможност да си представите и да помислите над сложните защити и ритматически линии. От към оформление, това е най-красивото нещо, което съм чел!
 
Като цяло книгата е приятно леко четиво, което донася чувство на заситеност откъм литературни приключения. До колкото разбрах това се води книга първа и се очаква да се получи трилогия. Нямам никакво търпение!
 
С това завършвам малката си обиколка в Young Adult Fantasy жанра. Следващото нещо, което ще ревюирам ще е Звездни Асове на Андрей Христов, но за сега съм хипер разочарован.
 
Приятен и пълзотворен ден от мен и умната! ^_^