понеделник, 21 октомври 2013 г.

Ревю - "Ритматистът" от Брандън Сандерсън


Навърши се ЕДНА година от създаването на блога ми за книги и събития! Повече (тоест егоистична реч, в която разправям за изминалата година…) ще може да прочетете тук! (като сложа линка разбира се….)
Книгата за днес!
Име – Ритматистът
Автор – Брандън Сандерсън
Страници – 360
Година на издаване – 2012
Корици - твърди
Жанр – Стийм пънк/Фентъзи,
Целевата аудитория -
Young Adult/Teen

Изобщо не знам от къде да започна. Всичко ми е малко на мешана скара в главата, така че както дойде.

Брандън Сандерсън… Автор с редица бестселъри зад гърба си… Човекът довършил колелото на времето… Писателят написал Мъглороден… И въпреки всичко, това е първата негова книга, която взех в ръце. Книга, която далеч бяга от сериозния му стил.

Ако трябва да говоря за "Ритматистът", то трябва да започна от самата Ритматика. Ритматиката е наука представляваща смеска между геометрия, изобразително изкуство и стратегия. Посредством Ритматиката, Ритматистите  рисувайки/чертаейки с тебешир, създават силови полета, отбранителни кръгове, мощни залпове или живи двуизмерни тебеширени фигури.

Ритматиката е основното средство за предпазване от дивите тебеширчета в Небраск и за това в Съединените Американски Острови има 8 училища за ритматисти. В тези училища влизат момчета и момичета, избрани от господаря, тоест са минали определена церемония в Монархическата църква. Единствено тези избраници могат да практикуват ритматиката. За всички останали линиите от тебешир са просто линии от тебешир.

Всичко в Ритматиката се основава на точни геометрични фигури, добре подбрана стратегия и бързо мислене. Авторът наистина е сложил елемента на стратегическата игра. Често Ритматическите дуели приличат на Старкрафт мачове, в които двамата опоненти се опитват да разгадаят стратегията на другия и често нещата се решават от бързите рефлекси на дуелиращите се.

Ритматистите обаче са много затворена общност. До тяхното знание не се допуска никой външен и дори контакта с някой неритматист се води за нещо много странно и недобре прието.

Всичко това разбираме от Джоел, главният герой, който е супер запален по Ритматиката и постоянно говори за нея. За жалост обаче… той не е ритматист. Знанията му по ритматика са наистина зашеметяващи, но неговите линии никога няма да оживеят колкото и перфектни да са те. Момчето обаче не се отказва да следва мечтата си и прави всичко възможно по въпроса. Накрая се озовава в разследването на мистериозни отвличания извършени от ритматист…

Историята е готина. Спазва традиционният Young Adult Fantasy модел. Не е нещо невиждано, но пък е разказана по доста увлекателен начин и изобщо не натоварва мисленето.

Джоел като персонаж е доста дразнещ тип. Той е абсолютен егоист и постоянно като всеки такъв мисли за себе си. Това ме изкара извън нерви. Рядко се намира персонаж, който да ми е толкова антипатичен и същевременно да не мога да му се насладя. За радост, героят наистина израсна в книгата и определено имаше сносно развитие на персонажа.

Мелъди пък беше изключително сладкия сайдкик на главния герой. Постоянно оплакваща своята мелодраматична трагедия и обвиняваща всичко и всички наоколо за своите беди и нещастия, тя беше най-уникалният персонаж, за който съм чел последно време. В нея имаше заряд, който караше книгата да се стопява.

Мелъди е абсолютната противоположност на Джоел. Тя е ритматистка и постоянно кълне призванието си. Дъщеря на двама ритматисти и имаща шест (някъде там) братя и сестри, също ритматисти, постигнали всичко, което може да се постига, тя има ужасна липса на мотивация и познанството и с Джоел изобщо не и помага да се пребори с това. Но пък е богата. Парите, които тя има за месец, семейството на Джоел сигурно не изкарват за години.

Въпреки всичко това Мелъди е самотна. Нуждае се да има някой до себе си. Няма нито приятели, нито някой друг, с който да общува. Тогава се среща с Джоел. По редица обстоятелства те започват да си говорят и дори успяват да станат приятели. Точно ТУК ви идва да фраснете този гаден егоистичен мухльо с нещо по ТИКВАТА, защото той просто не може да я забележи. През неговата гледна точка, която е с една дума "РИТМАТИКА", всичко останало просто не е интересно…
 
Обожавам този Slice of life елемент! Такива реални любовни истории направо ми пълнят душата. В нито един момент действията на Джоел и Мелъди не ми се струваха пресилени. Нямаше несъответстващи на героите действия, всичко се чувстваше натурално и изкренно. Както се казва Still a better love story than twilight!
 
Обстановката в света е алтернативна реалност на нашата. Джосеунгската империя е завладяла цяла европа, а Ацтеките още властват над Южна Америка. Всяка модерна технология се захранва от пружини. По страниците на книгата ще видите механични крабове косящи тревата, механични коне служещи за превозни средства, влакове минаващи през океана, захранвани от пружини, много стенни часовници, а всички герои ще са облечени в характерно за 18-19ти век костюми и униформи.
 
Чертежите/Рисунките, които виждате в тази статия са прилежно добавени към уникалния дизайн на книгата, като дават възможност да си представите и да помислите над сложните защити и ритматически линии. От към оформление, това е най-красивото нещо, което съм чел!
 
Като цяло книгата е приятно леко четиво, което донася чувство на заситеност откъм литературни приключения. До колкото разбрах това се води книга първа и се очаква да се получи трилогия. Нямам никакво търпение!
 
С това завършвам малката си обиколка в Young Adult Fantasy жанра. Следващото нещо, което ще ревюирам ще е Звездни Асове на Андрей Христов, но за сега съм хипер разочарован.
 
Приятен и пълзотворен ден от мен и умната! ^_^




Няма коментари:

Публикуване на коментар