Това събитие се състоя на 20/10/12, от 15:00 – 18:00 в
културен дом Средец (Бившата Лиляна Димитрова)
Този път не закъснях. Даже дойдох
по-рано с петнайсет минути. Вътре кипеше работна установка. Членове на клуба лепяха
плакати, други се нервираха за някакви неточности, но имаше и фенове вече заели местата си.
Трябва да отбележа, че всички бяха много приятелски настроени, въпреки че идвах за първи път на тяхна среща.
Да започна с декора и обстановката.
Голямата сцена беше привидно празна с един античен стол в средата на заден
план, бяло платно за прожектора от дясно и два микрофона от лявата страна.
Пред подиума бяха поставили малка масичка, на която бяха наредили подаръците за
членовете на клуба. Нито повече, нито по-малко, всичко стоеше доста деликатно и
радваше окото.
След петнайсетина минути започна
срещата. Водещият – Александър Драганов (надявам се да не се лъжа) започна със
стъпителните думи. Разказа набързо единайсет годишната история на клуба и
представи спонсорите на събитието. Това бяха небезизвестните български
издателства „Арт Лайн“, „Егмонт“ „Хермес“ (надявам се и тук да не пропускам
някой важен…).
Последва малко представяне на няколко
нови книги. Всяка, от които си личеше, че е добре издържана и явно представлява
интерес за аудиторията. Имаше книги, които бяха преведени от водещият и той добре знаеше как точно да ги представи в най-привлекателната им страна, за което го
поздравявам, но за неговите качества ще говоря по-късно.
През цялото време водещият правеше
малки игрички с публиката, като с привидна артистичност прочиташе цитати от
различни книги и караше публиката да ги познава. Всички познали
получаваха книжка от масичката отпред. Това доста добре разчупваше
обстановката.
После се стигна до много интересния
момент с представянето на българските автори. На сцената излезе Силвия Петрова.
Авторката на „Зеницата на Смъртта“. Два тома българско фентъзи. Тук имам много
критика. Момичето явно беше доста срамежливо, защото излезе с готов рецитал,
който четеше далеч микрофона и нищо не се чуваше. Просто си мрънкаше нещо по назад… Не
знам от какво се срамуваше. Беше написала книга, трябваше да е горда с това.
Трябваше да покаже самочувствие и гордост, но тя не го направи, точно обратното
– беше тиха и стеснителна, а малкото ѝ резюме не успя да ме хване изобщо. Тук
обаче пак се намеси водещият и с няколко много подредени изречения успя да
покаже плюсовете на романа ѝ. Много навреме, защото иначе публиката (в мое
лице) нямаше да се впечатли и да се навие да си купи книгата. Дано за в бъдеще
писателката събере нужната смелост, защото човек извършил такъв подвиг
/говоря за издаването на книга в България./ трябва да е повече от доволен от
стореното. След нея излезе Донко Найденов. Той представяше две свои книги – „В
капана на неизвестното“ и „Ударите на съдбата“. Жанрът бе типично хорър. Каза
няколко думи за разказите. От хорър не разбирам, така че е по-добре да си
замълча, да не сгафя някъде.
И така стигнахме до кулминацията на цялото събитие поне според мен, и по точно литературното четене на Александър
Драганов. Той прочете началото три от четирите разказа в книгата „Дневниците на
Героя“.
Тук е времето да възхваля водещия.
Ораторските му умения и начина, по който задържаше вниманието на публиката съм
го виждал от максимум десет човека. Изразителното му четене просто ме накара да
се удивя. Дори малките десет годишни фенове до мен се радваха на звуковите
ефекти и така нататък. Самият аз се замислих дали да не отделя от оскъдните си
финанси, за да се сдобия с едно копие от книгата.
За жалост след четенето трябваше да
си тръгна, защото имах други ангажименти, но наистина ми хареса начина, по
който се води срещата и съм напълно за да посетя и други събитие на клуба!