Рожденият ден на Националния клуб за Фентъзи и Хорър 20/10/12

            Това събитие се състоя на 20/10/12, от 15:00 – 18:00 в културен дом Средец (Бившата Лиляна Димитрова)

            Този път не закъснях. Даже дойдох по-рано с петнайсет минути. Вътре кипеше работна установка. Членове на клуба лепяха плакати, други се нервираха за някакви неточности, но имаше и фенове вече заели местата си.

            Трябва да отбележа, че всички бяха много приятелски настроени, въпреки че идвах за първи път на тяхна среща.

            Да започна с декора и обстановката. Голямата сцена беше привидно празна с един античен стол в средата на заден план, бяло платно за прожектора от дясно и два микрофона от лявата страна. Пред подиума бяха поставили малка масичка, на която бяха наредили подаръците за членовете на клуба. Нито повече, нито по-малко, всичко стоеше доста деликатно и радваше окото.

            След петнайсетина минути започна срещата. Водещият – Александър Драганов (надявам се да не се лъжа) започна със стъпителните думи. Разказа набързо единайсет годишната история на клуба и представи спонсорите на събитието. Това бяха небезизвестните български издателства „Арт Лайн“, „Егмонт“ „Хермес“ (надявам се и тук да не пропускам някой важен…).

            Последва малко представяне на няколко нови книги. Всяка, от които си личеше, че е добре издържана и явно представлява интерес за аудиторията. Имаше книги, които бяха преведени от водещият и той добре знаеше как точно да ги представи в най-привлекателната им страна, за което го поздравявам, но за неговите качества ще говоря по-късно.

            През цялото време водещият правеше малки игрички с публиката, като с привидна артистичност прочиташе цитати от различни книги и караше публиката да ги познава. Всички познали получаваха книжка от масичката отпред. Това доста добре разчупваше обстановката.

            После се стигна до много интересния момент с представянето на българските автори. На сцената излезе Силвия Петрова. Авторката на „Зеницата на Смъртта“. Два тома българско фентъзи. Тук имам много критика. Момичето явно беше доста срамежливо, защото излезе с готов рецитал, който четеше далеч микрофона и нищо не се чуваше. Просто си мрънкаше нещо по назад… Не знам от какво се срамуваше. Беше написала книга, трябваше да е горда с това. Трябваше да покаже самочувствие и гордост, но тя не го направи, точно обратното – беше тиха и стеснителна, а малкото ѝ резюме не успя да ме хване изобщо. Тук обаче пак се намеси водещият и с няколко много подредени изречения успя да покаже плюсовете на романа ѝ. Много навреме, защото иначе публиката (в мое лице) нямаше да се впечатли и да се навие да си купи книгата. Дано за в бъдеще писателката събере нужната смелост, защото човек извършил такъв подвиг /говоря за издаването на книга в България./ трябва да е повече от доволен от стореното. След нея излезе Донко Найденов. Той представяше две свои книги – „В капана на неизвестното“ и „Ударите на съдбата“. Жанрът бе типично хорър. Каза няколко думи за разказите. От хорър не разбирам, така че е по-добре да си замълча, да не сгафя някъде.

            И така стигнахме до кулминацията на цялото събитие поне според мен, и по точно литературното четене на Александър Драганов. Той прочете началото три от четирите разказа в книгата „Дневниците на Героя“.

            Тук е времето да възхваля водещия. Ораторските му умения и начина, по който задържаше вниманието на публиката съм го виждал от максимум десет човека. Изразителното му четене просто ме накара да се удивя. Дори малките десет годишни фенове до мен се радваха на звуковите ефекти и така нататък. Самият аз се замислих дали да не отделя от оскъдните си финанси, за да се сдобия с едно копие от книгата.

            За жалост след четенето трябваше да си тръгна, защото имах други ангажименти, но наистина ми хареса начина, по който се води срещата и съм напълно за да посетя и други събитие на клуба!

Литературен клуб Ars&Ego 18.10.12

            Денят беше 18ти Октомври, четвъртък, мястото – Централната библиотека към Софийския Университет, преподавателската читалня, часът – 19.

            Като доста несериозен индивид бях закъснял с няколко минути. Когато влязох в читалнята лекцията на Калин Терзийски вече беше започнала. Шмугнах се на последните столове в дъното и се заслушах.

            Честно да си кажа, преди да отида на срещата изобщо си нямах на идея кой е Калин Терзийски. Единствено за него знаех, че е деен български писател с доста книги зад гърба си. Знаех, че е писал и доста поезия и сценарии за разни телевизии. Изобщо не знаех имена на негови произведения, както и не познавах социалния му живот.

            Това, което видях беше един доста нахакан автор с огромно самочувствие, който не виждаше по далече от носа си.

            Една от темите, които засегна беше темата за начина на писане. От раз отхвърли всички писатели, които пишат от трето лице. С няколко думи обясни, че за него всякаква история, която не се е случвала в реалността не е нещо, което заслужава, каквото и де е внимание. За него всички образи, които не са от първо лице и не са преживени на живо от автора са повърхностни. В читалнята се появиха хора, които не се съгласиха с неговото мнение, но той добре се измъкна от ситуацията, като подсказа, че това е неговото мнение и то няма никаква стойност. Аз нямах никакъв проблем да чуя различна гледна точка от своята и затова неговият начин на изказване много ми хареса.

            Друга тема, която засегна беше какво за него е изкуство.

„Изкуството трябва да вълнува!“

            Това ни каза. Много мъдра мисъл, освен ако не се замислиш, че и пряка псувня по майчина линия също би те развълнувала, но това надали е изкуство.

            Разбира се, има я и гледната точка, че наистина изкуството трябва да е нещо, което би те развълнувало и би те накарало да се замислиш над разни теми. То не може да е безлична строфа, просто изречена в небието.

            Разказа ни на широко за миналото си, за прехода и първите си стъпки в литературата. Наистина бих казал, че не искате да знаете какво стихотворение ни прочете. Просто ще пропусна тази тема.

            Не пропусна да рекламира новата си книга „Войник“. За жалост не успя да постави нито един довод, който наистина да ме грабне да прочета книжката.

            Единственото нещо, което научих от този човек беше, че интересните истории се крият и в най-безинтересните ти преживявания.  Важно е само как представяш нещата.

            Като за край мога да кажа, че преживяването си го биваше. Калин Терзийски имаше интересна гледна точка. Винаги е хубаво да видиш нечие различно мислене. Пък и за откриваща среща на клуба за този сезон си я биваше доста! Нямам търпение за следващата!

  

Началото! ^^

            Началото винаги е най-трудно. Много се чудех какво да напиша в този пост. Дали да ви приветствам с някакви забавни реплики или да съм по-директен и направо да започна по същество. Много неудобно решение.

            Като цяло „ще открия“ с това как ми хрумна да създам този пореден блог.

            От доста време искам да имам по-активни писания. Това трудно ми се получава с разказите, защото те изискват повече време, пък и са на моменти, не всеки ден съм в настроение за писане. Те не бяха отговор на порива, който се събираше в ума ми. Чудех се още докато не ми хрумна малко странна идея.

            Последната седмица ми се насъбраха много събития, на които да присъствам. Всички те бяха с различна тематика – Среща на литературен клуб, Баркрафт за финалите на ГСЛ и Рожденият ден на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. От всяко от тези събития аз останах много доволен и исках да изкажа мнението си към тези среди от хора. От там се роди идеята за блога. Начин да покажа своята гледна точка.

            Сега да мина по същество. Както разбрахте от по-горните редове, този блог ще представлява микс от статии посветени на различни събития, на които съм присъствал. Ще се ъпдейтва до няколко дена след съответното събитие и ще изразява личното ми мнение, неподправено и искрено, малко хапливо на моменти, но пък чисто и от извора.

            Надявам се да ви хареса идеята. Също се надявам да се получи приятна експлозия от емоции и мисли.

            Приятно четене!