"Пустинното Копие", книга 2ра от демонския цикъл на Петър В, Брет.

                Здравейте, скъпи приятели! Извинявам се за забавянето на таз седмичния блогпост, просто книгата ми отне малко повече време да я прочета, но пък за сметка на това съм толкова възхитен, че мисля да зареда и вас с тази енергия!

                Книгата, която ще разгледам днес е „Пустинното копие“, книга втора от демонския цикъл на Питър В. Брет. Ако не сте прочели първата книга – Защитения, но пък нямате проблем да ви кажа някое друго спойлерче в идните редове, добре сте ми дошли! Ако пък сте чели първата част, това ще ви даде една бегла представа какво може да очаквате във втората.

                Втората книга започва доста обещаващо, като показва гледната точка на Ахман Джардир – обявилият се за Шар Дама Ка или Избавителят на галено. Той е повел своята армия от Дал‘Шаруми към зелените земи, като в плановете му са включени поробване на северните народи, както и победа над демоните. Това обаче е само на пръв поглед, защото както всеки герой на Брет, Джардир не е просто избрания, той е супер комплексна личност водена за носа от първата си жена Иневера (на красиянски съдба). Роб на нейните зарове направени от демонски кости, той се бори за авторитет и достойнството, което е доста трудно начинание.

                Това дори не е моментът, в който Джардир ви става любим герой. Както всеки друг персонаж в историята, така и Ахман Джардир, Избавителя е подхванат още от малък. Книгата разказва за цялото му военно обучение, за мъките и неволите, за приятелствата и вярванията му, за това, че тази титла я е заслужил с много кръв и труд, което прави нещата доста по-гъвкави. Ще видите и през очите му опита за убийство на Пар‘Чина Арлен Бейлс. Той е от този тип герои, които ако ги погледнете от една страна са безмилостни демони, не зачитащи нито приятелство, нито чест, а от другата страна са мили и искрени, честни и отдадени на гордостта си, която е всичко или нищо в нощта.

                Другата нова гледна точка, през която ще погледнете е тази на Рена Търнър. Ако не си спомняте коя е, тя е момичето, обещано на Арлен нощта преди да избяга от баща си. Нейната история е доста тежка. Четиринайсет години момичето гледа през верандата и очаква Арлен да се върне за нея, но това си остава мираж, а нещата в къщата се влошават. Докато сестра ѝ Бени е там с мъжа си, всичко изглежда поносимо, но в момента, в който те са принудени да си тръгнат, заради смъртта на бащата на Люсик (мъжът на Бени), положението става нетърпимо. Тя живее със страха, че всеки момент баща ѝ може да влезе в стаята ѝ и да я изнасили. Нещата се натягат още повече, но няма да говоря за това.

                Ще се случват и много неща в хралупата на Избавителя, които ще ви накарат да затаявате дъх. Допълнително ще погледнете и през гледната точка на ядронските князе, които наблюдават Защитения и Избавителя. Ядронската заплаха ще се окаже много над възможностите на който и да е от тях.

                За финал ще кажа, че книгата беше просто фантастична, нямам никакво търпение да излезе следващата. С тази поредица определено Брет ми се качи в топ 5 любими автори. Едно гигантско благодаря на Колибри, че издадоха книгите му на Български и ще продължат с това начинание!