сряда, 14 август 2013 г.

Зора, едно ново начало.



                Здравейте, скъпи приятели! Добри дошли отново в блога. Поради редица други ангажименти нямах много време да се занимавам с това, но сега, когато съм малко по-свободен, ще се постарая повече.
                В блога ще има малки промени, като редовно качване на материали, разширяване на спектъра на темите,  допълнителни анализи на книжки, малки ситуационни разказчета и всякакви неща, които ме впечатляват по някакъв начин.
 

                Избрах Зора да е първата книга, която ще бъде разгледана, заради символиката. Новото начало на блога си е една Зора за мен, така че добре си пасват... Но нека да се пренесем към книжката.
                Главната героиня в книгата, Лилит Аяпо се пробужда за пореден път в чисто бяла стая. На съседната платформа има оставена безвкусна каша. И това се повтаря много пъти, докато някой не ѝ проговаря. Те не ѝ казват кои са, нито ѝ казват какво искат. Само и задават въпроси. Всичко прилича на експеримент с нисша форма на живот. Тя се опитва да опонира, да се противопостави, но накрая разбира, че нищо няма да загуби, ако им отговаря. Оказва, че Земята е напълно необитаема, а Лилит е отвлечена от високоинтелигентни извънземни, овладели до съвършенство генното инженерство.
                Извънземните обаче не са това, което сме си го представяли. Те са гнусни и уродливи, самата човешка природа отрича техния вид. Само визуалният контакт с тях те изпълва с погнуса и ужас.
                Пред Лилит обаче има два избора – Да съжителства с тях или да умре.
                Няма да разказвам повече от историята, но ще кажа няколко думи за емоционалното напрежение на първата част от трилогията. Става дума за всичко, което хората смятат за човешко. За всичко онова, което ни дефинира по-висши от останалите същества. Когато трябва да прекрачиш своята собствена генетична линия. Всичко това е Зора. Престъпването на граници, разбиване на стереотипи.  Колко е трудно да сме хора, когато сме единствените такива наоколо.
                Зора много напомня на сборник от социални експерименти. Какво биха направили хората в тази среда? Кога ще е онзи момент, в който ще изкрещят „НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!“ и ще преминат линията на разумното, като започнат да се държат като първобитни?
                Думите трудно описват това, което сърцето иска да каже. Книгата напълно премина като булдозер през моите виждания за фантастика и оцеляване на човешката раса.
                За своите 273 страници, Зора предлага едно невероятно изживяване и отваря път на другите две книги да покорят сърцето ви.
                По-късно тази седмица, може да очаквате и по-сериозни анализи на героите и атмосферата, но там ще има много „Спойлери“, така че ако не сте чели книжката – сега е момента да го направите!

PS. Анализа не се получи изобщо, така че ще го пропусна. ;/ За в бъдеще ще се опитам да прокарам такъв проект, но просто осъзнах, че още не съм готов за нещо подобно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар