"Буреносен Фронт " от Джим Бъчър

               

                Тази вечер съм си дал за цел да ви представя последната книга, която прочетох, а по-точно Буреносен Фронт на Джим Бъчър, първата от Досиетата на Дрезден.

                Когато започнах да се интересувам от материали, които могат да ми помогнат с кариерата на писател, на много места намирах следния пасаж – „Трябва да се научите да мразите главния герой. Колкото повече го измъчвате, колкото повече го тормозите и колкото повече му съсипвате живота, толкова по-интересен ще е за читателите. Не се и замисляйте, ами го ограничете по колкото може повече параграфи, нека носи света на плещите си!“. Тогава, с ръка на сърцето, мога да си призная, че изобщо не го схванах. Тази книга ми отвори очите.

                Хари Дрезден е толкова мразен от Джим Бъчър, че буквално целият му свят се разклащаше всеки път, когато на злия гении - автора му хрумваха все по-ужасни и по-ужасни инциденти, в които магьосника да взима участие. Техниките, които биваха използвани, за да скрие потенциала на главния герой бяха майсторски изпипани и с финес. Усещате как вече е стигнал дъното, огромен скорпион се кани да го убие, нашият човек не само е с раздран крак и приятелката му Мърфи е на прага да умре, но тя някак си намира сили да го върже и с белезници, което допълнително обърква ситуацията. Точно такива смахнати неща се случват в книгата. Точно такива!

                Поредната сбъркана, хронологично статия от моя страна, но сега ще се върна към ядрото. Хари Дрезден, главният герой и разказвач в книгата, е магьосник в модерното ежедневие. Техниката го мрази и само присъствието му е в състояние да развали електроуред. По характер се пада добродушен самотник, споделящ живота си с котката си Мистър и перверзния череп Боб. Над главата му виси проклятие, което всеки момент може да му донесе смърт чрез посичане... Това за него е съвсем нормално. Нещата започват да се объркват, чак когато полицията го наема за консултант, заради две убийства извършени по изключително жесток начин.

                Стилът на писане е доста смилаем, черният хумор дебне от всяко ъгълче, това носеше усещането, че с Дрезден сме си първи приятели и той е отскочил да ми разкаже как е прекарал времето последната седмица.

                Магията като елемент е много добре замислена. Липсват баналности, всичко е в рамките на добрия тон. Главният герой може да изрече доста повече от една магия. ((Фламел) Продължавам да се чудя защо сравнявам двете книги... ) Магията е представена по скоро като наука, от колкото като „чудо“. Главният герой използва рационално мислене, което много усилва напрежението на моменти.

                Като цяло всичко в книжката си е на мястото. Историята е сред най-добрите, които съм чел през годината. Библиотека Галактики са направили поредния качествен избор.