Уравненията на живота - Саймън Мордън

               Ако си представим, че животът ни е едно уравнение с хиляди неизвестни, то отговорът му сигурно ще се крие далеч зад интегралите, диференциалите и функциите, от които зависи всяко наше действие. Ще стигнем до извода, че всъщност единствено късмета в повечето случаи е това, което кара нещата да се случват по начина, по който ние искаме.

                На пръв поглед главният герой във тази книга има по-много от него. Късмет, че спасява момичето. Късмет, че се измъква от гангстерите. Късмет, че намира огромна двуметрова монахиня със зареден автомат... И от там всичко тръгва на обратно. Сърцето му спира; Руската мафия се оказва по петите му; Японска неоякудза  го забъркват в неприятности; Нахакано ченге си играе с живота му...  Нататък нещата изобщо не се успокояват. Странните неща, които му се случват са неизброими.

                Нека да изравним уравнението.

Руска Мафия + Нахакано ченге + Неоякудза + Отказващо сърце + Награда за главата му = Правото да се разхожда жив и да диша мръсният въздух на метрозоната.

                Забутах ви твърде навътре в историята. Нека започна от самото начало.

                Самуил Петрович – среден на ръст, рус и интелигентен физик, емигрант и от части социопат, руснак по произход. Гении със стабилна психика, привикнал към еднообразието на живота.  Местожителство – Метрозоната. Краен квартал на Лондон, който е пренаселен от емигранти след Армагедон. Невероятно силен образ! Авторът умело си играе със съдбата му и това доставя страшно удоволствие.

                Обстановката – Най-силната част от книгата. През цялата книга имах чувството, че небето се втечнява и на малки капки олово се стича по главният герой. Всичко беше толкова живо, толкова мръсно, толкова...истинско и в контраст на това - виртуална Япония. КРАСОТА. Сериозно, тази пост-апокалиптична обстановка ме накара да се дивя и да подскачам на всяка страница. А всичко се случва кажи речи след петнайсетина години.

                Сигурно ви загубих някъде към средата и сега се чудите за какво изобщо говоря. Ами доста шашава книга си е. Готина, иновативна, разнообразна, като за леко и приятно четиво. За финал ще свържа всичко това и химията, като изтъкна, че това е едно много добре изравнено уравнение, което може само и единствено да ви допринесе приятни часове пред книжката.