Първият закон от Джо Абъркромби

Първият закон от Джо Абъркромби

* Гласът на Острието/Да увиснеш на въжето/ Последният довод на краля

            След толкова много мрънкане колко ми е харесала книгата, реших най-сетне да напиша и малко ревю по темата.

            Всичко между мен и тази книга, започна на един базар на книгата в НДК. Тогава бях подмамен от голямото намаление и хубавата корица. Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че книгата не ми е била препоръчвана преди. Просто тогава се намерих в пари и реших, че това ще са добре изхарчени петнайсет лева.

            Както винаги любопитството ме глождеше още на връщане. Отворих кориците, помирисах новата хартия и настроението за четене вече беше на лице.  Сега очаквате да кажа, че съм я прочел на един дъх, нали? Не, не беше така. Четох я може би месеци. Обмислях всеки момент по няколко пъти, преживявах страданията на героите като мой лични, живях в онзи свят много дълго време. Може би, затова ми стана толкова любима.

            Стилът на Джо Абъркромби е неподправен, суров и същевременно много описателен. Огромно впечатление ми направи факта, че при различните герои, описанието имаше смразяващи разлики. Дори динамиката, погледът и подредбата в текста беше съобразена с това. Самият текст миришеше на героя, за който се разказваше. Книгата се лееше пред мен, без нито едно мъчително описание, нито някакви други спънки в сюжета. Всичко беше изплетено със стил.

            Обстановката на трилогията е трудна за преглъщане. Житейските радости са доведени до абсолютен минимум. Света, в който живеят главните герои е повече от покъртително пълен с агресия, разврат и нещастие. Всичко е много реално. Авторът не изпуска и възможност да покаже, че времената са тежки и изпълнени с трудности.

            Историята започва с три главни сюжетни линии.

            Първата се помества в далечния север, където Логън изгубил своите другари, тръгва на самотно приключение да открие първият магус Баяз. Напътстван от духовете, Деветопръстия решава, че съдбата му е предопределила този път и се впуска в приключение изпълнено с много сеч и кървави схватки.

            Втората се развива в Агрионт, столицата на Съюза, където Джизал се приготвя за едно от най-важните събития в живота си, а това е кралският турнир по фехтовка, до болка известен с това, че победителите му взимат хубави постове в държавната управа.

            Третата и не последна линия в книгата се случва през очите на инквизитор Глокта, който с всички позволени и нетолкова позволени средства се опитва да разкрие държавна измяна в лицето на гилдията за продажба на платове. Той и близките му практици биват въвлечени в най-срамните интриги сред боржуазната класа...или не точно..


            Главните персонажи:

            Тук ще отделя повече място, защото една от най-силните страни на книгата, са точно характерите на героите.

            Джизал Дан Лутар – С една дума неговия образ може да се определи като абсолютно конте. Мързелив, надменен, предубеден аристократ с повече внимание към външния си вид, от колкото към хората, които мачка всеки ден. Въпреки всички тези отрицателни качества, не се безпокоите, в книгата ще се разкриват още поне толкова по-лоши, ако не и повече.

            Санд дан Глокта – За мен лично, най-интересният персонаж. Бивш офицер в армията, бивш красавец, бивш любовник... Настоящ инквизитор осакатен от двегодишен престои в тъмница. Недъгав червей опитващ се да близне слънчева светлина. Човек жесток и безмилостен, който е може би най-трезво мислещият в цялото кралство. Разбира се, за него винаги остава черната работа, но нежеланието му да преживява всеки един ден, го прави един от най-добрите.

            Колем Уест – Сержант в кралската гвардия. На пръв поглед повече от повърхностен, той е просто един от нас, борещ се за оцеляване в аквариум с акули. Наистина невероятна градация понася през всичките три книги.

            Логън Деветопръстия – Цивилизованият варварин. Човекът, който е избил повече хора от чумата, се оказва сам в севера. Един войн, който до болка знае бремето на битките.

            Феро Малджин – Дива и непокорна, излята от злоба и отмъщение, кошмар за всеки в Лошите земи. Малко са думите, които могат да опишат това момиче, изградило гигантска стена пред себе си.

            Като цяло образите са пъстри и доста интригуващи. Начините, по които преправят ситуациите в тяхна полза, отиграването на характерите, всичко това е шедьовър!

            За финал ще споделя, че тази книга има капацитета да засити всяко гладно за приключение сърце и да отвори всеки ум към различно виждане.