четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Спортен ден / КокоДоко Style! 21/10/2012


            Спортен Ден / КокоДоко Стайл


                Сигурно много от вас са чували за този феномен „аниме клуб“. Това е място, на което хора със сродни влечения към анимето и мангата се събират на едно място и създават институция. Е Кокодоко е това, но е и нещо повече!
            Спомняте ли си как като малки сте си играли странните игри с най-добрите си приятели? Спомняте ли си как сте се смеели, преди живота да ви вплете в своята мрежа? Сигурно поне веднъж сте се замисляли колко по-гаден е станал живота ви с годините. Всички сме така.
            Кокодоко е решението на вашия проблем. Това е липсващата частица във вашето скучно ежедневие. Представете си място, на което може да сте такъв, какъвто си поискате без някой да ви гледа странно, място, на което да бъдете себе си обградени от приятели. = )
            Стига толкова с комплиментите са този невероятен клуб, пълен с невероятни хора хД. Нека ви представя фаворита ми за събитие на месеца, а може би и на годината ---> Спортният ден на клуб КокоДоко.
            В момента повечето от вас си казват – „Какво толкова, един ден в парка и малко спортуване?“. Не! Не сте прави! Да направя връзката с по-горе, това беше точно от онези моменти, които ни подсещат, че все още сме деца!
            Всичко се случи на 21/10/2012, Неделя. Събрахме се на централния вход на Южния парк. Хората се струпаха за по-малко от половин час/много рядко явление в аниме средите!/ и приблизително двайсет души се запътихме към полянката зад статуята с гълъбите.  Както всяко нещо и тук имахме малки проблеми като спящата Габи, която не ни донесе волейболна топка, но честно да си кажа, организаторите /Рони и Жоро/ си свършиха работата перфектно, защото липсата на тази топка изобщо не се усети от присъстващите.
            Тук искам да вмъкна, че изобщо не съм фен на спорта. Даже с него не се понасяме много добре, но това някак сплоти враждата ни.
            Започнахме с малка разгрявка, ръководена от водещите. След приблизително десет минути всички се бяхме посъживили и се почна с игрите. Още от началото започнахме със странните начинания. Поставихме една плетена метална ръкавица в средата на поляната. От двете и страни се настаниха двата отбора. Няма да излъжа, ако спомена, че от всякъде се чуваха бойни оркски викове. Играта беше следната – Всеки от отбора приемаше един номер от 1 до N. Нареждахме се в редица и очаквахме думите на съдията. Съдията /Дани/ стоеше между нас и на всеки десет секунди извикваше по едно число. Хората с този номер трябваше да се втурнат с всички сили към ръкавицата. Целта беше да преминат една линия държейки я в ръка /ръкавицата имам предвид/. Главният проблем беше, че ако ръкавицата е в теб и противниковият играч те докосне, твоят отбор губи. Превръща се в едно вечно дебнене, докато съдията не извика друг номер. Тогава двамата на полето престават да могат да правят каквото и де е, освен да пречат да другият отбор да вземе ръкавицата. Имаше доста напрегнати моменти с повече от десет човека наведнъж. =) 
            Последва малка почивка, след която дойде стандартната „Прескочи кобила“. Първо играчите минаха бърз инструктаж, така че да няма пострадали. Всичко мина като по вода. Две игри бяха достатъчни за да се задоволи желанието на някой хора за реванш... :Д.
            Третата игра беше щафетно бягане. Тук няма какво толкова да обсъждам. По-добре да се пренесем направо към последната четвърта игра.
            Мармотът и Гадината бяха донесли много ларпърски мечове, жезли и други пособия, та дойде времето да им се насладим напълно /на пособията(мечове, боздугани, жезли), не на Мармота и Гадината....:Д/. Предстоеше Bloodball.
            Известната сред ларпърите игра представлява следното /Тук слагам едно малко отклонение – за пръв път играх нещо подобно и това, което описвам е само и единствено през моите очи. Реално може да е нещо съвсем различно... :Д/ – Играта прилича на американското ръгби, като вместо блъскане се използват ларпърски мечове, боздугани, стафове и други. В отборите имаше и по няколко магьосника, които можеха със съответно заклинание да въздигат вече умрелите играчи или да убиват други... Правилата за смърт си бяха като стандартните в ларпа /пак не съм сигурен!/ един удар в торсото и си мъртав, един удар в крака и куцаш, един удар в ръката и е неизползваема. Всичко започна като леко развлечение и след десет игри се превърна в игра пълна с най-различни стратегии, коя от коя по-луда и по-шантава. Само за пример ще сложа идеята на Гошо и Мармота за инстантното зомби. Доста добре им се получаваше. Резултатът не беше важен за това и не го брояхме, но забавлението...ТО БЕШЕ СТРАХОТНО! Ако не беше умората, надали щяхме да спрем изобщо!
            Този толкова прекрасен ден завърши в една малка бирария, където всички участници се събрахме и изпихме по някоя друга бира и похапнахме като герои след победа на бойното поле.
            Както започнах, така и ще приключа... КокоДоко не е просто клуб за аниме и манга, това е място, пълно с приятели и добро настроение! ^__^

Barcraft Sofia 20/10/2012


                        Barcraft Sofia


                Това събитие се състоя преди седмица и половина, но мързела си е нещо страшно... Сега, когато имам малко време ще напиша ревюта на събитията, които ме впечатлиха в последните 2 седмици.
            Първото от тях е Баркрафтът, който се състоя 20/10/2012... Доста тежка събота ако питате мен. На същият ден се състоя и рожденият ден на НКФХ, както надявам се, сте прочели в миналите ми постове.
            Денят за мен започна ужасно... Оказа се, че като абсолютна вейка (каквато съм... ;/) съм си загубил дебитната карта... Точно поради тази причина закъснях и за събитието. Пристигнах там не в 9 сутринта,  както бях планирал, а в 11... Вече се играеха последните срещи от финалите на GSL. Все пак успях да видя за какво иде реч.
            Организацията беше на добро ниво. Домакините си бяха купили билет за Гом тв и гледахме всичко с доста приятно качество. Бирите бяха на прилична цена, а забавлението се шляеше по масите.
            По някое време ни събраха никовете и изтеглиха печеливш (мен!!!) за специалната награда – пад за мишка с автографи на Tasteless & Artosis. За тези, които не са запознати с техните заслуги за англоговорящите фенове на Старкрафта, само ще загатна, че те бяха първите, които отидоха в Корея без идея какво ще правят, за да следват мечтата си. Сега са двамата супер известни коментатори на GSL ^^.
            Не след дълго трябваше да напусна евента и да се насоча към рождения ден... но се върнах! Хора имаше и в 19 часа. Аз лично се учудих, но явно в България феновете бленуваме за такива събития.
            Вторият диамант в короната на партито беше груповата фаза на Dreamhack Bucharest. Тя си течеше с пълна сила, но нито един от петте стрийма не предаваше срещите на родната знаменитост Giantt. Присъстващите бяхме страшно разочаровани от организаторите на евента в Румъния, както и от скапаните кастъри, но зверски се радвахме на страхотното представяне на Гиганта.
            За финал успях да си поговоря с организатора на Баркрафта. Той беше останал страшно доволен от успеха на събитието и обяви, че скоро можем да очакваме и други подобни събития организирани от Ozone. За най-голяма изненада разбрах, че и собственикът на бара е eSports фен.
            Невероятно събитие беше този Баркрафт, защото какво по-хубаво от това да пиеш студена биричка, докато гледаш любимите си играчи, да играят любимата ти игра?