"Пустинното Копие", книга 2ра от демонския цикъл на Петър В, Брет.

                Здравейте, скъпи приятели! Извинявам се за забавянето на таз седмичния блогпост, просто книгата ми отне малко повече време да я прочета, но пък за сметка на това съм толкова възхитен, че мисля да зареда и вас с тази енергия!

                Книгата, която ще разгледам днес е „Пустинното копие“, книга втора от демонския цикъл на Питър В. Брет. Ако не сте прочели първата книга – Защитения, но пък нямате проблем да ви кажа някое друго спойлерче в идните редове, добре сте ми дошли! Ако пък сте чели първата част, това ще ви даде една бегла представа какво може да очаквате във втората.

                Втората книга започва доста обещаващо, като показва гледната точка на Ахман Джардир – обявилият се за Шар Дама Ка или Избавителят на галено. Той е повел своята армия от Дал‘Шаруми към зелените земи, като в плановете му са включени поробване на северните народи, както и победа над демоните. Това обаче е само на пръв поглед, защото както всеки герой на Брет, Джардир не е просто избрания, той е супер комплексна личност водена за носа от първата си жена Иневера (на красиянски съдба). Роб на нейните зарове направени от демонски кости, той се бори за авторитет и достойнството, което е доста трудно начинание.

                Това дори не е моментът, в който Джардир ви става любим герой. Както всеки друг персонаж в историята, така и Ахман Джардир, Избавителя е подхванат още от малък. Книгата разказва за цялото му военно обучение, за мъките и неволите, за приятелствата и вярванията му, за това, че тази титла я е заслужил с много кръв и труд, което прави нещата доста по-гъвкави. Ще видите и през очите му опита за убийство на Пар‘Чина Арлен Бейлс. Той е от този тип герои, които ако ги погледнете от една страна са безмилостни демони, не зачитащи нито приятелство, нито чест, а от другата страна са мили и искрени, честни и отдадени на гордостта си, която е всичко или нищо в нощта.

                Другата нова гледна точка, през която ще погледнете е тази на Рена Търнър. Ако не си спомняте коя е, тя е момичето, обещано на Арлен нощта преди да избяга от баща си. Нейната история е доста тежка. Четиринайсет години момичето гледа през верандата и очаква Арлен да се върне за нея, но това си остава мираж, а нещата в къщата се влошават. Докато сестра ѝ Бени е там с мъжа си, всичко изглежда поносимо, но в момента, в който те са принудени да си тръгнат, заради смъртта на бащата на Люсик (мъжът на Бени), положението става нетърпимо. Тя живее със страха, че всеки момент баща ѝ може да влезе в стаята ѝ и да я изнасили. Нещата се натягат още повече, но няма да говоря за това.

                Ще се случват и много неща в хралупата на Избавителя, които ще ви накарат да затаявате дъх. Допълнително ще погледнете и през гледната точка на ядронските князе, които наблюдават Защитения и Избавителя. Ядронската заплаха ще се окаже много над възможностите на който и да е от тях.

                За финал ще кажа, че книгата беше просто фантастична, нямам никакво търпение да излезе следващата. С тази поредица определено Брет ми се качи в топ 5 любими автори. Едно гигантско благодаря на Колибри, че издадоха книгите му на Български и ще продължат с това начинание!

Ревю - "Защитения" от Питър В. Брет

                Здравейте и добре дошли в блога, като искрено се надявам това да ви стане навик! В седмичното ревю съм ви подготвил поредната книга от репертоара на издателство „Колибри“. Много съм радостен колко добре се развива библиотека „Галактики“ и с това ревю ще допълня представите ви за още една книга от тази колекция, а по-точно – „Защитения“ от Питър В. Брет.

               Нека кажем няколко думи за автора. Стилът му на писане е доста приятен и лесен за четене. Картините, които описва са много живи и рядко се губят в излишна детайлност. Личи си остротата на езика му на моменти, но като цяло успява да се задържи на много високо ниво през цялата книга.

                С разлистването на първите страници, Питър ще ви запрати в един доста различен фентъзи свят. Хората са страхливи и простовати, свирепо опитвайки се да си останат такива. Светът е разделен и единствените хора, които могат да пътуват свободно от град на град са вестоносците. И всичко това се случва, поради малката особеност, че когато падне мрак, кръвожадни демони крачат по земята и нападат всеки, до който успеят да се докопат. Затворени в клетка, човешкото съсловие се крие зад своите защити и се моли да дойде Избавителя, велик войн, който можел да убива по десет демона с едно движение. Разбира се, религията допълнително ограничава знанието на персонажите за околния свят и аз нямах никакво търпение да разбера повече и повече за всичко наоколо и честно ви казвам имах безсънни нощи, в които лежах на леглото и си представях различни начини как може да бъде развит сюжета.

                Историята на всеки от главните герои е започната от самото му детство и това подхранва персонажите и ги прави комплексни и сложни личности, което винаги е плюс за една книга. В много моменти книгата се чувства като „разказ за ежедневието“ на всеки един от тях. С това човешко усещане читателят лесно бива пленяван от образите и това дава възможност на моментите на движение да се чувстват много по-силно и да носят много повече удоволствие.

                Признавам си, че любимия ми момент беше в Красия, по време на Алагай‘Шарак. Представете си тренирани войни, черни като мрака се впускат като гладни зверове към хищните демони... Няма да навлизам в подробности.

                Ако се чудите защо не казвам нищо и не разливам повече от сюжета, това е защото наистина не искам да разваля усещането ви от четенето на книгата...

                Когато отворите „Защитения“ трябва да очаквате нов стил фентъзи, със стабилна доза ежедневие и битка на характери, но и стабилна доза приключения и изследване на непознати места. Питър В. Брет перфектно е намерил точната комбинация от двете. Ако това е по ваш вкус, книгата си струва да си я купите.

Зора, едно ново начало.

                Здравейте, скъпи приятели! Добри дошли отново в блога. Поради редица други ангажименти нямах много време да се занимавам с това, но сега, когато съм малко по-свободен, ще се постарая повече.

                В блога ще има малки промени, като редовно качване на материали, разширяване на спектъра на темите,  допълнителни анализи на книжки, малки ситуационни разказчета и всякакви неща, които ме впечатляват по някакъв начин.
 

                Избрах Зора да е първата книга, която ще бъде разгледана, заради символиката. Новото начало на блога си е една Зора за мен, така че добре си пасват... Но нека да се пренесем към книжката.

                Главната героиня в книгата, Лилит Аяпо се пробужда за пореден път в чисто бяла стая. На съседната платформа има оставена безвкусна каша. И това се повтаря много пъти, докато някой не ѝ проговаря. Те не ѝ казват кои са, нито ѝ казват какво искат. Само и задават въпроси. Всичко прилича на експеримент с нисша форма на живот. Тя се опитва да опонира, да се противопостави, но накрая разбира, че нищо няма да загуби, ако им отговаря. Оказва, че Земята е напълно необитаема, а Лилит е отвлечена от високоинтелигентни извънземни, овладели до съвършенство генното инженерство.

                Извънземните обаче не са това, което сме си го представяли. Те са гнусни и уродливи, самата човешка природа отрича техния вид. Само визуалният контакт с тях те изпълва с погнуса и ужас.

                Пред Лилит обаче има два избора – Да съжителства с тях или да умре.

                Няма да разказвам повече от историята, но ще кажа няколко думи за емоционалното напрежение на първата част от трилогията. Става дума за всичко, което хората смятат за човешко. За всичко онова, което ни дефинира по-висши от останалите същества. Когато трябва да прекрачиш своята собствена генетична линия. Всичко това е Зора. Престъпването на граници, разбиване на стереотипи.  Колко е трудно да сме хора, когато сме единствените такива наоколо.

                Зора много напомня на сборник от социални експерименти. Какво биха направили хората в тази среда? Кога ще е онзи момент, в който ще изкрещят „НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!“ и ще преминат линията на разумното, като започнат да се държат като първобитни?

                Думите трудно описват това, което сърцето иска да каже. Книгата напълно премина като булдозер през моите виждания за фантастика и оцеляване на човешката раса.

                За своите 273 страници, Зора предлага едно невероятно изживяване и отваря път на другите две книги да покорят сърцето ви.

                По-късно тази седмица, може да очаквате и по-сериозни анализи на героите и атмосферата, но там ще има много „Спойлери“, така че ако не сте чели книжката – сега е момента да го направите!

PS. Анализа не се получи изобщо, така че ще го пропусна. ;/ За в бъдеще ще се опитам да прокарам такъв проект, но просто осъзнах, че още не съм готов за нещо подобно.

"Буреносен Фронт " от Джим Бъчър

               

                Тази вечер съм си дал за цел да ви представя последната книга, която прочетох, а по-точно Буреносен Фронт на Джим Бъчър, първата от Досиетата на Дрезден.

                Когато започнах да се интересувам от материали, които могат да ми помогнат с кариерата на писател, на много места намирах следния пасаж – „Трябва да се научите да мразите главния герой. Колкото повече го измъчвате, колкото повече го тормозите и колкото повече му съсипвате живота, толкова по-интересен ще е за читателите. Не се и замисляйте, ами го ограничете по колкото може повече параграфи, нека носи света на плещите си!“. Тогава, с ръка на сърцето, мога да си призная, че изобщо не го схванах. Тази книга ми отвори очите.

                Хари Дрезден е толкова мразен от Джим Бъчър, че буквално целият му свят се разклащаше всеки път, когато на злия гении - автора му хрумваха все по-ужасни и по-ужасни инциденти, в които магьосника да взима участие. Техниките, които биваха използвани, за да скрие потенциала на главния герой бяха майсторски изпипани и с финес. Усещате как вече е стигнал дъното, огромен скорпион се кани да го убие, нашият човек не само е с раздран крак и приятелката му Мърфи е на прага да умре, но тя някак си намира сили да го върже и с белезници, което допълнително обърква ситуацията. Точно такива смахнати неща се случват в книгата. Точно такива!

                Поредната сбъркана, хронологично статия от моя страна, но сега ще се върна към ядрото. Хари Дрезден, главният герой и разказвач в книгата, е магьосник в модерното ежедневие. Техниката го мрази и само присъствието му е в състояние да развали електроуред. По характер се пада добродушен самотник, споделящ живота си с котката си Мистър и перверзния череп Боб. Над главата му виси проклятие, което всеки момент може да му донесе смърт чрез посичане... Това за него е съвсем нормално. Нещата започват да се объркват, чак когато полицията го наема за консултант, заради две убийства извършени по изключително жесток начин.

                Стилът на писане е доста смилаем, черният хумор дебне от всяко ъгълче, това носеше усещането, че с Дрезден сме си първи приятели и той е отскочил да ми разкаже как е прекарал времето последната седмица.

                Магията като елемент е много добре замислена. Липсват баналности, всичко е в рамките на добрия тон. Главният герой може да изрече доста повече от една магия. ((Фламел) Продължавам да се чудя защо сравнявам двете книги... ) Магията е представена по скоро като наука, от колкото като „чудо“. Главният герой използва рационално мислене, което много усилва напрежението на моменти.

                Като цяло всичко в книжката си е на мястото. Историята е сред най-добрите, които съм чел през годината. Библиотека Галактики са направили поредния качествен избор.

               

Уравненията на живота - Саймън Мордън

               Ако си представим, че животът ни е едно уравнение с хиляди неизвестни, то отговорът му сигурно ще се крие далеч зад интегралите, диференциалите и функциите, от които зависи всяко наше действие. Ще стигнем до извода, че всъщност единствено късмета в повечето случаи е това, което кара нещата да се случват по начина, по който ние искаме.

                На пръв поглед главният герой във тази книга има по-много от него. Късмет, че спасява момичето. Късмет, че се измъква от гангстерите. Късмет, че намира огромна двуметрова монахиня със зареден автомат... И от там всичко тръгва на обратно. Сърцето му спира; Руската мафия се оказва по петите му; Японска неоякудза  го забъркват в неприятности; Нахакано ченге си играе с живота му...  Нататък нещата изобщо не се успокояват. Странните неща, които му се случват са неизброими.

                Нека да изравним уравнението.

Руска Мафия + Нахакано ченге + Неоякудза + Отказващо сърце + Награда за главата му = Правото да се разхожда жив и да диша мръсният въздух на метрозоната.

                Забутах ви твърде навътре в историята. Нека започна от самото начало.

                Самуил Петрович – среден на ръст, рус и интелигентен физик, емигрант и от части социопат, руснак по произход. Гении със стабилна психика, привикнал към еднообразието на живота.  Местожителство – Метрозоната. Краен квартал на Лондон, който е пренаселен от емигранти след Армагедон. Невероятно силен образ! Авторът умело си играе със съдбата му и това доставя страшно удоволствие.

                Обстановката – Най-силната част от книгата. През цялата книга имах чувството, че небето се втечнява и на малки капки олово се стича по главният герой. Всичко беше толкова живо, толкова мръсно, толкова...истинско и в контраст на това - виртуална Япония. КРАСОТА. Сериозно, тази пост-апокалиптична обстановка ме накара да се дивя и да подскачам на всяка страница. А всичко се случва кажи речи след петнайсетина години.

                Сигурно ви загубих някъде към средата и сега се чудите за какво изобщо говоря. Ами доста шашава книга си е. Готина, иновативна, разнообразна, като за леко и приятно четиво. За финал ще свържа всичко това и химията, като изтъкна, че това е едно много добре изравнено уравнение, което може само и единствено да ви допринесе приятни часове пред книжката.

Първа среща на новосформирания клуб „Галактики“.

            На 19 февруари, вечерта от 19 до към 22 часа се състоя едно, поне според мен, паметно събитие за българската книжна сцена.  Учреди се нов литературен клуб насочен към фентъзито и фантастиката, като два от жанровете най-разпространени сред младите хора.

            За да започна на чисто описанието на дейността им, ще се върна назад, назад в соц годините, където цензурата и контрола на печата са били едно от главните оръжия на социализма. Разбира се, за да премахна тази доза обърканост, която се насъбира в хората на момента, в който чуят думата „социализъм“, ще спомена, че изобщо не визирам новосъздадения клуб, а се връщам към първите издадени фантастични книги (тук мога да се бъркам, че са първите...) и в частност библиотека
„Галактика“.

            Сега сигурно в ума ви изникват спомени за малки книжки със странни корици, които сте намирали по прашасалите рафтове вкъщи, зачитали сте се и може би сте се дивили на старата руска школа фантасти.

            Идеята на клуба „Галактики“ е да продължи тази традиция. В България да се издават качествени нови книги, насочени към фентъзи и сайфай феновете, като тяхното мнение бъде взето под предвид. Тоест по един или друг начин ще се приема, както критика, така и предложения. Клубът като структура ще е под опеката на издателство Колибри, които ще издават и новите книги. Знам, знам. Объркано звучи, дори на мен ми е малко шашма в главата, но истината е, че това е една невероятна инициатива, към която се подхожда с внимание и умела ръка.

            Какво доведе до създаването на този клуб? Отговора го знаете. Монополът на Бард.

            Нека бъдем честни към себе си и забележим, Бард, които държат правата към много от мейн стрийм сцената, създават книги с ужасни корици и на невъобразимо високи цени за качеството на хартията, което се използва.

            Липсваше конкуренция на пазара. Все пак това е моторът на всяка икономика.

            Какво следва? Следва издаването на поредица от добри фентъзи – сайфай насочени книги, с прекрасно оформление, с хубава хартия, достойни за всяка колекция. Част от този проект вече е на лице. Трилогията, която ви представих миналия път „Първият Закон“ е точно дело на тази инициатива.

            Клубът ще се събира всеки месец поне по веднъж в Суингинг Хол.

            Чудя се дали пропуснах нещо, но ако съм, моля да ме извините, опитах се да съм максимално обективен и кратък.

            А сега лека вечер, сладки сънища и да си пожелаем по-хубави времена за нас фентъзи/сайфай феновете.

           

Първият закон от Джо Абъркромби

Първият закон от Джо Абъркромби

* Гласът на Острието/Да увиснеш на въжето/ Последният довод на краля

            След толкова много мрънкане колко ми е харесала книгата, реших най-сетне да напиша и малко ревю по темата.

            Всичко между мен и тази книга, започна на един базар на книгата в НДК. Тогава бях подмамен от голямото намаление и хубавата корица. Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че книгата не ми е била препоръчвана преди. Просто тогава се намерих в пари и реших, че това ще са добре изхарчени петнайсет лева.

            Както винаги любопитството ме глождеше още на връщане. Отворих кориците, помирисах новата хартия и настроението за четене вече беше на лице.  Сега очаквате да кажа, че съм я прочел на един дъх, нали? Не, не беше така. Четох я може би месеци. Обмислях всеки момент по няколко пъти, преживявах страданията на героите като мой лични, живях в онзи свят много дълго време. Може би, затова ми стана толкова любима.

            Стилът на Джо Абъркромби е неподправен, суров и същевременно много описателен. Огромно впечатление ми направи факта, че при различните герои, описанието имаше смразяващи разлики. Дори динамиката, погледът и подредбата в текста беше съобразена с това. Самият текст миришеше на героя, за който се разказваше. Книгата се лееше пред мен, без нито едно мъчително описание, нито някакви други спънки в сюжета. Всичко беше изплетено със стил.

            Обстановката на трилогията е трудна за преглъщане. Житейските радости са доведени до абсолютен минимум. Света, в който живеят главните герои е повече от покъртително пълен с агресия, разврат и нещастие. Всичко е много реално. Авторът не изпуска и възможност да покаже, че времената са тежки и изпълнени с трудности.

            Историята започва с три главни сюжетни линии.

            Първата се помества в далечния север, където Логън изгубил своите другари, тръгва на самотно приключение да открие първият магус Баяз. Напътстван от духовете, Деветопръстия решава, че съдбата му е предопределила този път и се впуска в приключение изпълнено с много сеч и кървави схватки.

            Втората се развива в Агрионт, столицата на Съюза, където Джизал се приготвя за едно от най-важните събития в живота си, а това е кралският турнир по фехтовка, до болка известен с това, че победителите му взимат хубави постове в държавната управа.

            Третата и не последна линия в книгата се случва през очите на инквизитор Глокта, който с всички позволени и нетолкова позволени средства се опитва да разкрие държавна измяна в лицето на гилдията за продажба на платове. Той и близките му практици биват въвлечени в най-срамните интриги сред боржуазната класа...или не точно..


            Главните персонажи:

            Тук ще отделя повече място, защото една от най-силните страни на книгата, са точно характерите на героите.

            Джизал Дан Лутар – С една дума неговия образ може да се определи като абсолютно конте. Мързелив, надменен, предубеден аристократ с повече внимание към външния си вид, от колкото към хората, които мачка всеки ден. Въпреки всички тези отрицателни качества, не се безпокоите, в книгата ще се разкриват още поне толкова по-лоши, ако не и повече.

            Санд дан Глокта – За мен лично, най-интересният персонаж. Бивш офицер в армията, бивш красавец, бивш любовник... Настоящ инквизитор осакатен от двегодишен престои в тъмница. Недъгав червей опитващ се да близне слънчева светлина. Човек жесток и безмилостен, който е може би най-трезво мислещият в цялото кралство. Разбира се, за него винаги остава черната работа, но нежеланието му да преживява всеки един ден, го прави един от най-добрите.

            Колем Уест – Сержант в кралската гвардия. На пръв поглед повече от повърхностен, той е просто един от нас, борещ се за оцеляване в аквариум с акули. Наистина невероятна градация понася през всичките три книги.

            Логън Деветопръстия – Цивилизованият варварин. Човекът, който е избил повече хора от чумата, се оказва сам в севера. Един войн, който до болка знае бремето на битките.

            Феро Малджин – Дива и непокорна, излята от злоба и отмъщение, кошмар за всеки в Лошите земи. Малко са думите, които могат да опишат това момиче, изградило гигантска стена пред себе си.

            Като цяло образите са пъстри и доста интригуващи. Начините, по които преправят ситуациите в тяхна полза, отиграването на характерите, всичко това е шедьовър!

            За финал ще споделя, че тази книга има капацитета да засити всяко гладно за приключение сърце и да отвори всеки ум към различно виждане.